Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

Окончателното завършване на подземния лабиринт бе коствало на американския народ над един милиард долара, като нито цент от тях не фигурираше в официалния федерален бюджет. Опазването на тайните струваше скъпо, а ЦРУ имаше твърде много тайни. Правителството на тази страна разполагаше със стотици милиарди за подобни обекти и строеше циментови градове под полусрутени хамбари.

Докато асансьорът го сваляше под земята, Нокс отново, може би за стотен път, обмисли следващата си стъпка. Той разполагаше с всички възможни пълномощия, но не и с пропуск за мястото, към което се беше отправил. Маклин Хейс беше единственият човек, който можеше да го снабди с такъв пропуск. За да го получи, Нокс трябваше да използва трикове и хитрини. Потните петна под мишниците му се увеличаваха, въпреки че асансьорът го отнасяше към място с постоянна температура от 16 градуса.

Малко по-късно вече крачеше към целта си. По пътя беше подложен на дълги проверки на документите, фотографиране и сканиране на ретината и пръстовите отпечатъци. Мъже с каменни лица го оглеждаха от всеки ъгъл, преди да го пропуснат неохотно. Явно шпионите не обичаха визити дори от колеги, които да им се ровят в нещата. Нокс обаче имаше едно предимство — стар приятел на име Маршъл Сондърс, който работеше тук. Половин час след щателните проверки и сверки той вече седеше в кабинета му.

— Отдавна не сме се виждали, Джо — каза приятелят му, който стана от бюрото си и се здрависа с него. И той като всички останали в подземието беше облечен с дебел пуловер. Нокс вече зъзнеше под тънкото сако.

— От последното ми посещение насам тук е станало доста лъскаво, Марш — отбеляза Нокс.

— Бюджетните съкращения още не са ни засегнали кимна Сондърс. — Предполагам, че си е чист късмет.

Но и двамата знаеха, че това не се дължи на късмет. Няма как да орежеш нещо, което не се вижда.

— Не искам да ти губя времето, Марш — започна Нокс. — Идвам във връзка с една специална мисия, възложена ми лично от Маклин Хейс.

— Информираха ме. Между другото, как е генералът?

— Все така — отвърна Нокс, оставяйки на приятеля си да тълкува репликата както си иска. Маршъл, когото всички наричаха Марш, беше служил под прякото командване на Хейс в продължение на три години. Което означаваше, че ако един ден отиде в ада, със сигурност ще бъде подготвен за онова, което го чака там.

Когато Нокс му каза какво иска да провери, Марш видимо се притесни.

— Не може, без да го попитаме по телефона — промърмори той.

— Сетих се, но късно — кимна Нокс. — Иначе бих взел съгласието му предварително. Но не мисля, че ще имаме проблем — каза той и добави с пресилена усмивка: — Ако случайно изчезна, поне ти ще знаеш каква е причината.

Марш дори не се усмихна на грубата му шега и той усети припарване в стомаха си.

Номерът беше набран и телефонът се озова в ръцете на Нокс.

Гласът на Хейс прозвуча като тътен на приближаваща буря.

— Какво става, Нокс?

— Хрумна ми един по-различен подход към операцията, сър. За целта обаче трябва да проверя едно-две неща, които се намират тук.

— Обясни ми този нов подход. Но първо кажи на Марш да се поразходи.

Един поглед беше достатъчен. Приятелят му стана от стола и излезе. Врял и кипял в професията, той не показа раздразнение от факта, че го изритват от собствения му кабинет.

Нокс се приведе и притисна слушалката към ухото си.

— Попаднах на следа, която води към миналото на Кар.

— Към коя част от миналото му?

— Службата му в „Трите шестици“ — отвърна без колебание той.

— Нокс!

— Помня предупреждението ви, сър, но чуйте теорията ми. Ако Кар действително е бил член на отряда и колегите му са били убивани един по един…

— Отиваш твърде далеч!

— Същото ми беше казано и за Фин и неговата история. Но ако искате да открия Кар, трябва да разбера откъде се е появил.

— Не мисля, че това има някакво значение за…

Очаквал подобен отговор, Нокс побърза да го прекъсне:

— Моите уважения, сър. Но ако вие ще решавате какво има и какво няма значение в разследването, по-добре си потърсете друг човек, който да го поеме.

— Не съм казал, че…

— Ако наистина искате резултати, аз се нуждая от пълен контрол върху моето разследване, сър. Вие ми го възложихте, оставете ме да си върша работата!

Нокс замълча и със стаен дъх зачака. Беше готов да се обзаложи, че Хейс ще реагира по единствения възможен начин, но си даваше сметка, че може да загази заради проявеното неподчинение. Здравата да загази. Един от вариантите беше да се озове в Афганистан, някъде около границата с Пакистан, недалеч от момчетата на Осама.