Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Бих казала, че целият град ме изключва от тази група.

Ясно.

— Съжалявам за съпруга ви — рече Стоун.

Тя замръзна.

— Боб ли ви каза за него?

— Не, шерифът Тайри. Спомена за някакъв инцидент по време на лов. Голяма трагедия.

— Да, наистина.

— Надявам се, че Уили ще се оправи — рече след неловка пауза Стоун, заковал настойчив поглед в очите й.

— Как няма да се оправи! Притежава четири пушки, два ловни арбалета, пикап и каравана, кабелна телевизия и пропан за отопление. Освен това има печка, на която да си готви и доста спестени пари от мината. Няма как да не се върне при всичко това. Моят син все пак има цели в живота, нали? — усмихна се тя. — Е, време е да тръгвам. Още веднъж ви благодаря, че помогнахте на детето ми.

Затвори вратата зад гърба си и мина покрай Стоун.

Запали колата и потегли, а той остана да гледа след нея.

След известно време намести сака на гърба си и пое към шосето.

Пет минути по-късно за малко не беше отнесен от един пикап, който профуча на сантиметри от него. Спаси се със светкавичен плонж в канавката. Когато се изправи, видя, че пикапът намалява. Вратата се отвори и един човек се строполи на асфалта. Стоун хукна към него и го обърна по гръб.

Беше Дани. Жестоко пребит, но все още дишащ. Пикапът направи маневра, насочи се към тях и спря. От кабината слязоха трима мъже с бейзболни бухалки в ръце.

Джо Нокс седеше в дома си пред чаша кафе и обмисляше следващия си ход. Художникът, когото изпрати при Лерой, се беше изгубил по пътя. А когато най-сетне бе стигнал, Лерой бил излязъл в морето с проклетата си лодка. Разбира се, хора като него не използваха мобилни телефони и Нокс се принуди да изпрати специален човек, за да го доведе. Без неговите описания и съответния портрет издирването беше невъзможно. Но имаше и друга опасност: Лерой да е бил съучастник на Кар и вече да си е плюл на петите.

Няма как да обясня на Хейс подобна левашка грешка , мрачно си помисли Нокс.

В крайна сметка реши да прегледа още веднъж записките за данните, с които се беше сдобил във военния архив. Половин час по-късно не беше стигнал доникъде. Може би трябваше да се върне в архива и да потърси допълнителни сведения. Служителят там беше специалист и лесно щеше да му ги предостави. Това със сигурност няма да му отнеме…

Нокс изведнъж изправи гръб и бавно остави чашата на масичката. В следващия миг вече тичаше към телефона. Откри номера на военния архив в указателя и бързо го набра. Минута по-късно, след няколко прехвърляния из различните отдели, позна гласа на човека, който му беше помогнал предишния ден. Нокс му се представи и зададе въпроса си.

— Как така успяхте да откриете веднага това, което ми трябваше? Сякаш кашоните бяха готови и чакаха.

— Наистина чакаха — отвърна с равен глас човекът. — Поръчани са преди няколко месеца, ако не и преди половин година. Малко съм изненадан, че никой не дойде да ги прегледа. — Замълча за момент и побърза да добави: — Напоследък сме много натоварени, а и персоналът не достига.

Каза го така, сякаш Нокс е някакъв инспектор по военните архиви, който търси нередности.

— А можете ли да проверите кой се е интересувал от тези архиви? — попита той.

Човекът му каза да почака.

— Някой си Хари Фин — докладва след малко той. — Регистрирал се е като бивш тюлен от флота. Това върши ли ви работа?

— Да, и то голяма. Много ви благодаря.

Нокс изключи телефона и се зае с проверка на Хари Фин, бивш тюлен от специалния отряд към Флота.

Един час по-късно отби до тротоара, изкачи стълбите към входната врата и натисна звънеца. Отвори му висок млад мъж, чийто поглед го прониза.

— Хари Фин?

Младият мъж не отговори, но инстинктивно огледа улицата през рамото му.

— Сам съм — увери го Нокс. — Поне дотолкова, колкото е възможно в ситуация като тази.

— Каква по-точно?

— Може ли да вляза?

— Кой, по дяволите, сте вие?

Нокс му показа документите си.

— Искам да поговорим за Оливър Стоун. Или за Джон Кар, ако го познавате под това име.

— Нямам какво да ви кажа.

— Не съм сигурен защо сте изискали военното му досие, нито пък дали сте му приятел. Но в момента той се укрива и все някога ще бъде заловен. А когато това стане… — Нокс млъкна и сви рамене.

Фин понечи да каже нещо, но в същия момент иззвъня мобилният телефон на Нокс. Той едва ли не очакваше това и механично се озърна. Надолу по улицата беше спряла черна лимузина. Опитният му поглед обаче пропусна белия пикап, паркиран от другата страна. Обаждаше се Маклин Хейс, който както обикновено започна без прелюдии.