Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

В кабинета на доктор Уорнър нямаше никого и Стоун подкара към болницата.

Дани лежеше немощен на седалката до него. По лицето му имаше кръв, а едната му ръка стърчеше под неестествен ъгъл.

— Дръж се, скоро ще бъдем в болницата — опита се да го окуражи Стоун.

В отговор Дани изфъфли нещо.

— Какво?

— Обади се на майка ми.

Здравата му ръка бавно потъна в джоба и измъкна мобилен телефон. Стоун притисна кормилото между вдигнатите си колене, отвори капачето, откри името на Аби и натисна бутона.

Тя вдигна след няколко позвънявания.

— Ало?

— Аби, Бен е. Открих Дани. Някакви типове са го пребили с бухалки. Карам го в болницата, ела там.

Правеше й чест, че нито изписка, нито заплака. Единствените й думи бяха:

— Тръгвам веднага.

След по-малко от час Стоун отново се озова на болничния паркинг. Помогна на Дани да слезе и почти го занесе на ръце до спешното отделение. Малко по-късно миникупърът на Аби закова пред входа. Стоун я посрещна и я заведе при сина й, който лежеше на носилка пред превързочната.

Аби хвана ръката на момчето, а в очите й проблеснаха сълзи.

— Какво се случи, Дани? — прошепна тя. — Кой ти причини това?

— Обикновен инцидент, мамо — промърмори младежът. — Не се безпокой, ще се оправя. Получих няколко по-силни удара по време на петъчната тренировка.

— Инцидент? — озадачено попита Аби и погледна към Стоун, който поклати глава.

— Трябва да постъпи в отделението, за да му направим изследвания — каза дежурният лекар. — Може да има вътрешни кръвоизливи.

— Ще се оправи ли? — тревожно попита Аби.

— Трябва да му направим изследвания, госпожо. Бъдете спокойна, ще се погрижим за него. А след това ще ви уведомим.

Миг по-късно количката изчезна зад близката врата.

Аби леко се олюля. Стоун я прегърна през рамо и я поведе към чакалнята.

— Той каза, че било инцидент — прошепна тя.

— Нищо подобно. Нападнали са го три яки момчета с бухалки за бейзбол.

— Откъде знаеш?

Стоун не отговори веднага, тъй като му хрумна нещо. Единият от нападателите, които преби, му се стори познат. Направи опит да се сети откъде, но не му се удаде.

— Бен?

— Какво? А, да. Знам, защото същите хора нападнаха и мен, докато се опитвах да помогна на Дани.

— Как успя да се отървеш?

— С цената на колана си — докосна талията си той. — Но успях да подредя двама от тях, а третият избяга. Искам да се обадя на Тайри и да му съобщя за нападението. Случайно да имаш номера му?

Тя му подаде мобилния си телефон.

Стоун разказа на шерифа за инцидента на пътя, описвайки в детайли нападателите и техния пикап. После послуша малко и кимна.

— Добре, ние сме тук.

Върна телефона на Аби и поясни:

— Ще дойде да вземе показанията ми, но първо ще огледа мястото, където се случи това.

— Как е възможно, не мога да повярвам… — прошепна тя, но гласът й беше равен, което озадачи Стоун.

— Не беше много изненадана, когато ти съобщих за нападението срещу Дани — каза той.

Тя избягна погледа му.

— Зная, че съм външен човек, Аби — въздъхна той. — Но тези момчета ги видях отблизо. Ако Дани не беше успял да скочи от пикапа, вече щеше да е мъртъв. А и сега не е изключено да се върнат и да довършат работата си.

Тя вдигна ръка да избърше сълзите си и прошепна:

— В Дивайн се случват странни неща.

— Какви неща? Заради тях ли избяга Дани? А сега някой е недоволен от завръщането му?

— Не знам защо избяга. Той не пожела да сподели с мен.

— Аби, аз случайно го видях на гроба на Деби Рандолф.

— На гроба на Деби? — погледна го странно тя.

— Да. Ти познаваше ли я? Влюбен ли беше в нея Дани?

— Излизаха един-два пъти, докато бяха в гимназията. Но напоследък тя тръгна с Уили.

— Как умря?

— Самоуби се. Застреля се с пушка в бараката зад къщата им.

— Защо?

— Не зная. Предполагам, че е изпаднала в депресия. Разследването беше поверено на Тайри.

— А Дани напусна Дивайн веднага след смъртта й, така ли? — Аби мачкаше книжна кърпичка в ръката си. — Напоследък споменавал ли е за нея?

— Не — отвърна тя и попи сълзите си.

— За какви странни неща говориш?

— Ами просто странни неща.

— Не можеш ли да бъдеш по-конкретна?

— Малко преди заминаването на Дани стана едно убийство.

— Убийство ли? На кого?

— Убиха един човек на име Рори Питърсън.

— Видях и неговия гроб — кимна Стоун. — Кой го е убил?

— Не зная. Тайри разследва и този случай.

— Кой е Питърсън?

— Счетоводител. Помагаше за управлението на градския фонд.