Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Мога, ако не сте извършили нещо незаконно. Но дори и да е така, имате шанс за измъкване. Зависи какво ще ми кажете.

— Сложно е — започна да чупи пръсти Анабел.

— В моята работа рядко съм се занимавал с прости неща, повярвайте ми.

— А каква по-точно е работата ви? — изстреля директно тя.

Нокс отби вдясно и изключи двигателя.

— Дайте да се разберем, докато е време — извърна се към нея той. — Ние с вас няма да си разменяме информация. Вие говорите, аз слушам. Ако нещата са наред, ще ви помогна. Но ви предупреждавам да не ме мамите. Съгласна ли сте?

Анабел кимна, пое си въздух и започна:

— Оливър беше много потаен. Никой от нас не знаеше нищо за миналото му. Но всички усещахме, че е специален човек, различен от другите. Вероятно сте видели книгите в къщичката му. Знае доста езици, държи се особено.

— Добре съм информиран за миналото му. Но ме интересува къде се намира в момента.

— Това не знам.

— Тогава защо ми се обадихте?

— Оливър разполагаше с някаква информация за Картър Грей. Именно заради нея си е подал оставката Грей.

— Каква по-точно?

— Не ни каза — поклати глава Анабел. — Но Грей си е подал оставката на следващия ден след посещението на Оливър и това ме кара да си мисля, че е доста уличаваща.

— Но по-късно Грей отново се върна на поста си.

— Защото е получил доказателствата, за които му е споменал Оливър.

— В Центъра за посетители на Капитолия ли? — остро попита Нокс.

— Така мисля. Не съм била там, но Оливър спомена нещо малко преди да изчезне.

— Какво е то?

— Че би било най-добре никой никога да не стигне до истината. Не искал това да се случи, защото щяло да навреди на страната.

— От вас ще излезе отличен свидетел на защитата — усмихна се Нокс.

— Знаете ли за заслугите на Джон Кар към тази страна?

— Бил е страхотен боец, напълно достоен за Медала на честта. А какво ще кажете за сенатор Симпсън? Къде е връзката с него?

— Оливър спомена, че преди да се заеме с политика, Симпсън е работил в ЦРУ.

— Да. Значи Оливър го е познавал още оттогава?

— Предполагам. Ако и той е работил за ЦРУ. Но не разполагам с никакви доказателства.

— Оставете доказателствата на мен. Говори ли ви нещо името „Три шестици“?

— Веднъж го чух от устата на Оливър, но той така и не обясни какво означава.

— Вярвам ви.

— Той беше достоен човек. Помогна за разбиването на голяма шпионска мрежа, за което получи благодарствено писмо от директора на ФБР.

— Браво на него. А според вас защо е убил Симпсън и Грей?

— Нямам никакви причини да вярвам, че го е направил.

— Стига, Сюзан, или както там се наричате. Вие сте умна жена. Знаете, че Стоун и Кар са едно и също лице. Този човек се е укривал в продължение на трийсет години.

— А защо се е укривал, ако наистина е така?

— Вие ми кажете.

— Може би защото са го издирвали.

— Кой?

— Хора, които са искали смъртта му.

— Той ли ви го каза?

— Веднъж спомена, че има някои служби, които не можеш да напуснеш, дори и да го искаш. Или работиш за тях, или умираш.

Тези думи зашлевиха Нокс като силна плесница, но той успя да запази самообладание. Самата истина.

— Да допуснем, че е бил агент на „Трите шестици“, който е пожелал да напусне. Но те не са били съгласни, така ли?

— Знам, че е бил женен и е имал дъщеря, които отдавна са мъртви.

Нокс изправи гръб на седалката и вкопчи пръсти в кормилото.

— Намеквате, че са били убити от хората, които го преследват?

— Не знам. Може би.

Нокс поотпусна пръсти, извърна глава към шумния трафик по Пенсилвания Авеню и неволно си помисли за своите деца. Може би щеше да се окаже, че синът му е на по-сигурно място в Ирак, отколкото дъщеря му във Вашингтон. Беше жестоко и вцепеняващо хрумване.

— Вие имате ли семейство? — поинтересува се Анабел.

— Какво друго можете да ми кажете? — рязко попита той. — За последните ви дни заедно? Някаква идея накъде е тръгнал?

— Ако наистина е убил Грей и Симпсън, те положително са го заслужавали.

— Не ви питам за това! Между другото, подобни приказки могат да ви вкарат в затвора!

— Аз дължа живота си на Оливър.

— Но не и аз!

— Когато го откриете, ще го ликвидирате, нали?

— Аз съм служител на федералното правителство, не наемен убиец!

— Това означава ли, че ако го заловите, ще бъде изправен пред съда?

Нокс се поколеба.

— Не мога да кажа. Много зависи от него.

— Така и си помислих.

— Става въпрос за убиец, мис Хънтър.

— Не, става въпрос за мой приятел, когото са притискали нечовешки.