Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Научих много за него. Запознах се с кариерата му, разговарях с приятелите му. Да, напълно е възможно. Какво ни пречи да опитаме?

Хейс допи виното си и насочи поглед към огъня.

— Ще бъда откровен с теб, Нокс — каза той. — Надявам се това да ти е от полза и да не се отегчиш много.

— Съмнявам се, че човек като вас може да ме отегчи, сър. Освен това копнея за достоверна информация.

Хейс се престори, че не забелязва ухапването.

— Кар несъмнено е убиец — започна той. — В онази нощ той наистина е бил в Центъра за посетители на Капитолия. Знаем, че именно той е ликвидирал Грей и Симпсън. Тази част е ясна, но останалото не е.

— А аз най-сетне ще чуя ли останалото ?

Хейс се изправи и този път си наля скоч, след което застана пред огъня. Гледайки високата му фигура на патриций в костюм с елек, снежнобялата коса, квадратната челюст и проблясващите очи, Нокс изпита чувството, че участва в холивудски шпионски филм.

Каква е обичайната фабула? О, да. Умни, изискани и патриотични мъже, завършили най-добрите колежи, благородно отдават всичките си сили за сигурността на своята страна, докато разхождат скъпите си костюми от „Брукс Брадърс“, преспиват с всички красавици и замислено подръпват от лулите си, изпускащи ароматен дим. Високо, високо над нищожните простосмъртни. Като мен. Като Джон Кар. Нищожните простосмъртни.

Е, това са фантазии, разбира се , бързо се осъзна той. Шпионажът бе гаден бизнес. Участниците в него задължително трябваше да нагазят в калта и мръсотията също като противниците си. Тук важеше едно-единствено правило: правила няма. Не, всъщност не беше точно така. Имаше едно правило. Хората като Маклин Хейс винаги оставаха над нещата. Недосегаеми. Но и това правило не бе абсолютно. Картър Грей го доказваше. Джон Кар беше успял да го дръпне долу, в калния окоп.

Браво на теб, Джон.

— За нещастие Кар вероятно разполага с информация, а може би и с доказателства за някои действия на правителството, предприети в деликатен момент — продължи Хейс. — Обръщам ти внимание, че ако се разрови миналото, може да изпаднем в доста неловка ситуация. Убеден съм, че Грей също си е давал сметка за този риск, поради което се е опитал да спипа Кар. Но, както ни е известно, Кар го е изпреварил.

— Казано иначе, той ни държи с нещо, което не трябва да стига до съда?

— Винаги съм харесвал твоята проницателност, Нокс — усмихна се Хейс. — Тя ни спестява толкова време.

— Аз не съм наемен убиец, сър. Вие ми заповядахте да го открия и аз ще направя всичко възможно да изпълня заповедта. Но нищо повече.

— Това е напълно достатъчно. За останалото ще се погрижат други.

— Подозирам, че Кар е твърде умен, за да пропусне този факт. Най-вероятно е подредил нещата така, че насилствената му смърт да доведе именно до неприятните разкрития, от които се притеснявате. Може би пакет с документи до редакцията на „Ню Йорк Таймс“, който ще се получи там в момента, в който някой куршум му пръсне мозъка?

— Открий го, Нокс. Вярвам, че ще го убедим в безсмислеността на подобни действия.

— С какво бихте го притиснали?

— Ти сам каза, че Кар е изключително лоялен човек.

Нокс се замисли за момент, после кимна.

— Значи приятелите са ахилесовата му пета, така ли? Но според вашия сценарий вместо да се предаде и да влезе в затвора, той ще предпочете куршума. Без да проговори, за да спаси приятелите си.

— Това действително е един възможен сценарий.

— Един или единствен ?

— Важното е да го откриеш, Нокс. Това е всичко, което искам от теб. Имаш ли някакви по-интересни хипотези?

— Приятелите му не казаха нищо. А след като трябва да действаме тайно от полицията, нещата опират до веществените доказателства. Трябват ми насочващи следи.

— Значи искаш нов оглед и на двете места?

— Да.

— Времето не е на наша страна.

— То никога не е. Ако трябва да бъда откровен, редно бе да споделите тази информация доста по-рано, сър.

— Сигурен съм, че е така. Но това е положението.

— Което означава, че се надбягвам с ченгетата. Ами ако те го открият преди мен?

— Взели сме мерки да не се случи.

— Но ако все пак някой детектив извади късмет?

— Малко е вероятно, защото те не знаят нищо за Джон Кар и връзките му с Грей и Симпсън. Тук ти разполагаш с огромно предимство. Но ако въпреки всичко полицията го спипа преди нас, ние ще вземем мерки да им го отмъкнем. Националната сигурност винаги е приоритет, Нокс.

— Разбира се. Мога ли да знам кой още участва в ръководството на операцията?