Ридли Пиърсън - Без свидетели

Ла Моя пристъпи към него.

— Не става дума за музиката, задник такъв. За мастило.

Фион изглеждаше готов за бой.

— Тежки метали? Те не участват във вашите основни цветове — срещат се във фолиото, в златистите и сребристите опаковки.

— Добре — отбеляза Болд. — А дали случайно нямате клиент, който използва червено, синьо, жълто и фолио? Сега стана ли ти по-ясно?

— Ако възнамерявате да се отнасяте към мен като към някой невеж задник, можете да го духате, сержант — предупреди ги Фион. — Вратата е точно зад вас? Схванахте ли?

Обърна се към компютъра си и започна да пише нещо.

Ла Моя погледна към Болд, който кимна. Детективът пристъпи крачка напред и рязко завъртя Фион заедно със стола му. Наведе се напред и заговори заплашително:

— Ние сме от отдел „Убийства“, задник. Някакъв тип избива невинни хора, а твоите етикети са замесени по някакъв начин. Така че можеш да се окажеш затънал до шия. Имаме нужда от някои шибани отговори. Веднага! Схвана ли?

Лицето на Фион стана аленочервено. Погледна първо Болд, а после и Ла Моя.

— Ще ви свържа с дизайнерския отдел.

Когато отново седнаха в крещящата кола, Ла Моя попита:

— Сега накъде?

— Нека да допуснем, че ти си Колфийлд. Пуснат си под гаранция и си твърдо решен да накараш „Адлър“ да си плати за стореното. Къде най-напред ще си потърсиш работа?

— В „Адлър Фуудс“.

— Но там отказват да те назначат — допускаме, че е заради досието ти. После? — попита Болд. Започваше да осъзнава, че е допуснал грешка, като скри името на Колфийлд от Фаулър и Таплин и вече съжаляваше за това.

— Отивам при източника: „Гремблинг принтърс“.

— Но те също те отпращат. Никой не те иска.

— Откривам кой превозва етикетите. Опитвам се да започна работа при тях или просто открадвам няколко кашона, докато шофьорът е зает с някоя доставка.

— Точно така. После скриваш кашоните под работната си маса — съгласи се Болд. — И се захващаш за работа.

— „Пейсър тръкинг“? — попита Ла Моя.

— Ще се обадя да поискам адреса.

Ла Моя и Боби Гейнис наблюдаваха южния вход на „Пейсър тръкинг“, докато задният вход се охраняваше от Фреди Гучиано, който тъкмо се бе върнал от отпуск, и Дон Чан, когото Шосвиц бе изтеглил временно от „Углавни престъпления“.

Болд и Дафи чакаха Джери Пейсър в едно сепаре в заведението на Дени. Дафи си поръча английска кифличка със сирене. Болд си избра хотдог, пържени картофки и домашно сирене. Пейсър пристигна, заръча си кафе със сметана и захар и ги накара да се преместят на маса за пушачи. Очите му бяха изпъкнали като на хрътка, имаше увиснала двойна брадичка, а косата му, боядисана в два различни цвята, загатваше за наличие на тупе. Беше от хората, които биха изпитали отегчение и досада дори и в разгара на разрушително земетресение.

Подаде на Болд работното досие на Харолд Колфийлд. Болд погледна адреса — спомни си, че това е един пансион в близост до общинския колеж. Намираше се само на няколко преки от „Бродуей фуудланд“ и се включваше в района, в който според доктор Ричард Клемънтс трябваше да търсят убиеца.

Пейсър хвърли един бърз поглед на полицейската снимка.

— Тук е по-млад, но е същият човек. — Гласът му стържеше като циментобъркачка, пусната на бавни обороти. — Това ли е всичко? Трябва да се погрижа за едни камиони.

Болд изпита силен прилив на вълнение и дълбоко облекчение. В гърлото му заседна буца. Прииска му се да се разсмее на глас.

Дафи се обади.

— Не изглеждате изненадан?

— В този бизнес ли, госпожо? Ама вие да не си мислите, че работя с колежани? Вероятно познавам повече ченгета от вас. — После попита отново: — Свършихме ли?

— Той днес на смяна ли е? — обнадеждено попита Болд.

— Това е без значение. Хлапето вече не работи при мен. Изчезна без предупреждение. Просто ей така. Непрекъснато се случва, но въпреки това продължавам да се вбесявам. И сам мога да се досетя, че е затънал в неприятности, щом не дойде дори да си получи парите. Чекът му все още стои на бюрото ми. Така че не бях особено изненадан, когато ми се обадихте. Наистина не мога да ви помогна повече. Това ли е всичко? Може ли да се връщам на работа? Моля ви! — саркастично додаде той.

— Останете — твърдо рече Болд и размаха хотдога си. По масата покапа горчица.

Пейсър въздъхна дълбоко и го изгледа с негодувание. Болд си даде сметка, че този мъж наистина прекарва доста време с ченгета едва когато той започна да отговаря на въпроси, които не са били зададени.