Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Усети спазматичните конвулсии на вътрешните й мускули, възбудата му стана неудържима. Пенисът му окаменя, тестисите се вдигнаха нагоре и започнаха да пулсират, сякаш миг ги делеше от оргазма.

— Сега! О, да, сега! — бързи тласъци на тялото, нова промяна в тембъра на гласа й, одрезгавял от желание.

Ца рязко се отдръпна, за да смени позата. Сега вече беше седнала в скута му, оргазмът й го обля с горещите си вълни, пенисът му проникна докрай, ръката й се плъзна назад и стисна пулсиращите му тестиси.

Влажната й уста се сключи върху неговата, тялото му се разтърси от агонията на облекчението, на неземната наслада… А после сънят отлетя с онази лекота, с която винаги го беше правил. И Майкъл се събуди. Както винаги точно в същия, строго фиксиран момент.

Обзе го тъга, прониза го остро чувство на самота. Ще открие ли някога лек за това чувство?

Суйгецу.

Понякога прибягваше до деветте свещени слова на „Шужи Шурикен“ и без да изчаква настъпването на деня.

Суйгецу. Лунна пътека върху водата.

Изричаше деветте слова и когато беше развълнуван.

Суйгецу беше част от тактиката на „кенжуцу“ — боя със саби, на който някога го бяха учили. Отнасяше се до сянката на противника. Ако човек е в състояние да изчисли дължината на тази сянка ида остане извън нейния обхват, той ще бъде недостижим за атаката на противника, независимо от нейната яростна сила. Но лунната пътека върху водата беше сабя с две остриета. Тя включваше в себе си и коренно противоположна тактика — незабелязано промъкване в обсега на сянката и внезапна контраатака.

Суйгецу.

Изрече на глас тази дума и тя се изпълни със съдържание. Тъмна сянка в тъмната стая. По-черна от нощния мрак. Жива и подвижна.

Потънал в дълбокия унес, задължителен за произнасянето на деветте свещени слова, Майкъл все още продължаваше да изпитва вълнение. Ца бързо се превръщаше в блед далечен спомен, последиците от съня се разпръскваха като дим в безоблачно небе. Но той беше развълнуван от него. Не, по-скоро от последиците му…

Ясно помнеше позата на Ца в онази нощ. Беше извърнала глава да го погледне, синята светлина очерта ясно линиите на лицето под прибраните коси. И това лице изведнъж му заприлича на едно друго, отдавна мъртво лице…

Духът на Сейоко сякаш внезапно се бе надигнал от неизвестния гроб в дъното на дълбоката пропаст. Мигът беше кратък, но толкова ярък със своята интензивност, че краката му се подкосиха, а стомахът му се сви на болезнена топка.

Дали беше любил Ца, защото я желаеше? Или защото част от него я свързваше с онова, което беше изпитвал към любимата Сейоко? Тази мисъл го накара да се вцепени от ужас и да отблъсне Ца от тялото си. Не искаше да дава отговор на този въпрос. Никога! Никога! Не си даваше сметка, че се парализира именно от страха да живее с миналото. Че ужасът го прави безпомощен, че никога няма да изтръгне от душата си спомена за Сейоко.

Нищо чудно, че не успя да довърши свещения ритуал. Краят му се губеше надолу, към дълбоката пропаст, в която той нямаше кураж да се спусне. А „Шужи Шурикен“ неизменно изисква спокойно, дори съзерцателно състояние на духа.

Опитът го беше научил, че нищо в живота не може да се постигне без пълна концентрация на духа. Първият и най-опасен враг на тази концентрация е вълнението. А вторият — объркването.

Стратегията проповядваше, че някое от тези състояния (най-добре и двете, разбира се) трябва да бъде вмъкнато в психиката на врага. Успееш ли да го сториш, победата ти е сигурна. Това важеше както при бойните изкуства, така и в бизнеса. Просто защото бизнесът не е нищо повече от интелектуална интерпретация на бойните изкуства. Всички преуспяващи бизнесмени са майстори на стратегията, истински „сенсеи“…

Майкъл винаги беше мислил, че баща му е сенсей в своята област, без дори да подозира каква е тя. Чичо Сами беше прав в едно: Филип Дос наистина притежаваше забележителен ум. Може би по свой собствен начин той е бил истински ясновидец.

Негова беше идеята да изпрати Майкъл в Япония. Само там, казваше Филип, синът му може да усвои кенжуцу на наистина високо равнище.

Спомни си за предложението на Джонас. Господи, в него няма абсолютно никакъв смисъл! И все пак… Дълбоко в душата си изпитваше отчаяното, почти самоубийствено желание да отиде там, където искаше Джонас. Дори и само заради тънката нишка в съзнанието си, свързана с личността на Филип Дос. За да разкрие всичко възможно за живота на баща си. И за неговата смърт…