Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Да имаш връзка с някого, е все едно да притежаваш някаква вещ, казваше Ца. Минава известно време и виждаш, че цениш тази вещ все по-малко и по-малко, докато накрая тя вече не означава нищо за теб. Значение има единствено актът на притежанието.

Валеше дъжд. Син дъжд. Беше син от уличните лампи на авеню „Елизе Реклю“. Капките му звучно потропваха по остъклената капандура в ателието на Майкъл.

Нощта, в която Ца приключи с позирането, но не се прибра у дома.

Лицето й беше на стената, една сянка, по-голяма дори от живота.

Плътта й беше влажна, сякаш намокрена от дъжда.

Майкъл не беше пожелал да я люби в леглото си. Искаше я там, направо пред недовършения портрет. Имаше чувството, че този акт ще вдъхне искрица божествен живот на платното.

Вече изпитваше предчувствието, че тази творба е гениална. Дълбокото вътрешно предчувствие на твореца, което рядко се оказва погрешно.

Тялото му потръпна при контакта с нейното. Тя имаше огромни и сякаш бездънни черни очи, по-черни дори от косата й. Прическата й беше къса, почти момчешка, ясно подчертаваше решителната извивка на брадичката й, дългата шия, изящната конструкция на раменете.

Трапчинката на гърлото й беше запълнена с мрак. Черна дупка на фона на бледата кожа. Майкъл имаше чувството, че може да изпие този мрак, да усети вкуса му в устата си.

Езикът му бавно се плъзна навън и близна шията й, леко овлажняла от потта. Клепачите й потрепнаха и се затвориха, ръцете й се увиха около тялото му, пръстите й започнаха да галят мускулите по гърба му.

Главата му се повдигна и устните му срещнаха нейните, вече полуотворени в очакване. Бедрата й се повдигнаха и увиха около тялото му, сякаш искаше да се покатери върху него, да се слее с него.

Все още бяха прави. Краката й отново докоснаха пода, тялото й бавно се завъртя и застана с гръб към него. Ръцете му пуснаха главата й и нежно покриха твърдите й гърди. Зърната, яркочервени и натежали от желание, бяха толкова твърди, че тя изохка от докосването на мазолестите му длани.

Главата й се извърна назад, устата й се разтвори, езиците им нежно се преплетоха. Слабините на Майкъл потръпнаха и започнаха да пулсират от бавните, натежали от страст движения на съвършения овал, притиснат в него. Ръцете й, тънки и жилави, се вдигнаха високо над главата, движенията на таза й станаха по-изразени, по-ясно очертани като посока. Навън, навътре… Навън, навътре.

Той се отпусна на колене и бавно я обърна към себе си. Светлината, бледа и нереална, проблясваше над главите им като безмълвна светкавица. Извивките на тялото й се мяркаха и изчезваха, синият дъжд го покриваше на странни, полупрозрачни пластове…

Майкъл пъхна длани между издължените бедра, ароматът на тялото й беше главозамайващо силен. Тя разтвори крака и леко приклекна, деликатните косъмчета, по-тъмни от нощта, бавно се надвесиха над лицето му.

Почувства как тялото й потръпва, а мускулите в долната част на корема се стягат. Разперените й пръсти притиснаха тила му.

От устата й започнаха да излитат тихи писъци, гласът й се стори на Майкъл напълно непознат. Сякаш беше ги пазила някъде дълбоко в себе си и ги вадеше на показ само в изключителни случаи. Сега. С него.

— Обичам устата ти да е там… — прошепна тя, после тихите писъци започнаха отново.

Може би точно в този момент Майкъл разбра, че се е влюбил не само в Ца. Беше се влюбил в образа на Ца, в иконата Ца. Образ, изградил се в съзнанието му на художник още в мига, в който я беше зърнал. Беше я пожелал, при това именно по този начин, но едва сега си даваше сметка за това. Или го беше осъзнал, но бе предпочел да го скрие дълбоко в себе си.

Обичам устата ти да е там…

Това не беше го казала Ца — моделът.

Обичам устата ти да е там…

Това беше Ца — иконата. Ца — картината, която Майкъл се готвеше да довърши.

Вкусът на плътта, която влажно се разтваряше под натиска на устните му, също ще намери своето място в картината. Утре, вдругиден, когато и да било… Той ще открие пътя, по който да го прехвърли върху платното, придавайки му цвят и форма, вдъхвайки му живот. Сексуалността съществува на много и различни нива, може да бъде изразена на още повече…

— Обичам устата ти да е там — отново прошепна тя. — Там, о, да, точно там! — от устата й се изтръгна стенание, тялото й се приведе рязко напред, гърдите й докоснаха гърба му. Тя искаше зърната й да усетят максимално всичко, да натежат още повече от силата на желанието. Застана на пръсти, мускулите на корема й се втвърдиха, движенията на таза й ставаха все по-бързи и все по-неконтролируеми. Ноктите й се забиха в гърба му и това беше знак, че краят наближава.