Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— И наистина не съм — кимна тя. — Мама също не е била. Но това съвсем не попречи на баща ти да се отдаде на нашата кауза.

— Какво по-точно искаше Ватаро?

— Той искаше аз да бъда новата му дясна ръка — поясни Илайн. — Искаше да поддържам мира между клановете на Якудза, без да привличам вниманието на полицията. Но това означаваше, че трябва да пазя доминиращата позиция на клана Таки и аз отлично го разбрах… Бях убедена, че това е непосилна задача, особено за една жена. Но Ватаро беше далеч по-умен от мен, стратегията му вече беше готова… Двамата заедно изградихме един мит… Той му придаде необходимата доза историческа достоверност, а аз я превъплътих в плът и кръв…

Превърнах се в Зиро.

Лилиан изпитваше истинско удоволствие да ходи по магазините в компанията на Евгений Карск. Особено сега, когато душата й се гърчеше от ужас за съдбата на децата й.

Карск беше висок и строен, с подчертано атлетично тяло. Времето беше безсилно да го промени, в замяна на това определено му липсваше стил. Лесноразбираемо, мислеше си Лилиан. Русия може да е люлка на много прогресивни достижения, но стилът едва ли е сред тях.

Направиха блиц обиколка на Рив Дроа. Костюмите му купиха от „Живанши“, саката и панталоните от „Пиер Балмен“, ризите от „Шарве“, а спортните дрехи (които напълно липсваха от гардероба му) — от „Даниел Хектер“. Обувки избраха от „Робер Клержери“. (Не ставай досаден, скъпи, каза му Лилиан. Защо трябва да носиш „Бали“ като всички сноби?) Приключиха в „Мисони“ с покупка на вратовръзки, чорапи и носни кърпички.

Това им отне целия предобед. Карск шеговито подхвърли:

— Никога не съм допускал, че обиколката на магазините е толкова уморителна работа.

— Какво говориш? — погледна го с искрена изненада Лилиан. — Та ние едва се разходихме, дори не сме обядвали!

— Щях да се чувствам далеч по-добре, ако бяхме седнали да похапнем някъде, вместо да тичаме като луди из бутиците — отвърна Карск.

— Я не ставай глупак! — отряза го Лилиан. — Сега ти си най-добре облеченият шпионин в Европа!

— Не говори така — намръщи се той.

Лилиан избухна в смях.

— Трябва да си видиш физиономията! Наистина трябва! — той спря да се погледне в една витрина, но тя размаха ръце: — Късно е, изражението ти вече го няма…

— Положително няма да облека дори половината от нещата, които накупихме — въздъхна Карск.

— Ще ти свършат работа — успокои го Лилиан. — При това много добра.

Карск отново въздъхна. Даваше си сметка, че наистина си пада по капиталистическите глезотии и жена му е права — Европа наистина е неговата най-скъпа любовница. Което означава, че я предпочита пред Русия. И което не означава, че не обича родината си.

— Няма ли да похапнем? — попита той. — Или да изпием по нещо… Поне такива бяха намеренията ми, когато ти звъннах сутринта…

— Където кажеш.

Взеха метрото, тъй като по това време на денонощието беше почти невъзможно да се намери свободно такси. Шофьорите се сменяха.

Карск избра най-добрия марокански ресторант в града. Намираше се на дълга, тясна и слабо осветена улица, запълнена предимно с хлапета, които пушеха цигари и правеха балони от дъвка. Карск се чувстваше уверен в себе си, тъй като голяма част от секретните си срещи провеждаше именно тук. Качеството на храната не го тревожеше особено — от всяко ястие той така и така получаваше киселини.

Собственикът беше дебел арабин с мазно лице, но чисти и спретнати дрехи. Най-голямото удоволствие в живота му очевидно беше да приветства своите постоянни посетители. Карск винаги получаваше дискретна масичка в някой от ъглите на салона. Както обикновено той седна с лице към вратата и поръча напитки.

— Сега вече изпитвам истинско удоволствие да бъда в твоя компания — усмихна се Лилиан и докосна ръката му. — С тези дрехи си наистина привлекателен европеец. Tu es très chic, mon coeur.

— Merci, madame.

Напитките пристигнаха, двамата се облегнаха назад и бавно отпиха, наслаждавайки се на спокойствието.

— Моите хора проявиха материала, който ми достави — подхвърли Карск.

— И? — попита с преднамерена небрежност Лилиан. — Отговаря ли на очакванията ти?

— И да, и не…

— Как така? — объркано примигна тя.

— Данните са точно онези, от които се интересувахме — отвърна Карск. — Секретна информация за дейността на БЕМТ в Съветския съюз. За пръв път успяваме да проникнем толкова дълбоко в архивите на американското разузнаване. Но това е всичко, очаквахме поне десет пъти повече… Твоят материал е само намек за нещо важно и вълнуващо…