Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

За пръв път от началото на разговора по лицето на Карск се изписа истинска тревога.

— Какво искаш да кажеш? — напрегнато прошепна той. — Нима си оставила следи? Нима американците вече знаят какво си сторила? Уверяваше ме, че можеш да измъкнеш информация от компютъра и цяла седмица никой нищо да не забележи!

— Абсолютно вярно — кимна Лилиан. — Оставих една електронна карта за повикване. Хората в БЕМГ все още не знаят кой е откраднал базисните данни, но положително вече са наясно, че тези данни ги няма.

— Господи, Боже мой! — въздъхна Карск и прокара ръка през косата си. Главоболието му се засилваше с всяка измината минута.

— Подпиши се под този договор — каза Лилиан. — Зная, че имаш съответните пълномощия.

Той изненадано я погледна.

— Наистина зная — кимна тя. — Както и всичко останало около теб, Евгений. Дори факта, че изобщо нямаш сестра на име Мими. Нямаш никаква сестра. За срещата си с мен прибягна до услугите на опитен агент на КГБ. Защото не беше сигурен в мен, особено след внезапното ти бягство от Токио. Да, ти успя да се спасиш от Филип и Джонас благодарение на моето обаждане. Но изгуби контакт с мен. И не би могъл да си сигурен в моите убеждения след толкова много години, нали? Затова реши да се възползваш от услугите на Мими. Тя трябваше да ме прослуша, а едва след това да осъществи връзката между нас.

Очите на Карск станаха стъклени, едва сега започна да си дава сметка, че е бил надигран.

— Откога знаеш, че те използвам?

— Веднага след първата ми среща с Мими. Върнах се във Вашингтон и те открих в компютъра на БЕМТ.

Той си помисли, че желанието й в крайна сметка не е чак толкова неизпълнимо. Умът на тази жена беше наистина изключителен, току-що доказа, че секретната работа е в кръвта й сякаш по рождение.

— Добре — въздъхна Карск, извади писалка и сложи подписа си под трите копия на документа.

— Две са за мен — протегна ръка Лилиан.

— А третото? — погледна я той.

— Ще бъде изпратено в една от банките на Лихтенщайн. Швейцария отпада. Напоследък там имат едно наум по отношение на шифрованите сметки. Ако ти или някой от твоите хора решите да хитрувате, копия от този договор ще бъдат разпратени до всички водещи вестници в света.

— И какво от това? — засмя се той.

— Сам по себе си този договор наистина не доказва нищо — кимна тя. — Но прибавен към известни неоспорими доказателства, които притежавам, той ще има опустошителен ефект. Мога да докажа, че именно ти си убил Харолд Мортън Силвърс полковник от армията на САЩ и ръководител на Централната разузнавателна група в Далечния изток! — замълча за момент, тъй като й се стори, че Карск всеки момент ще повърне. После поклати глава и тихо добави: — Да, Евгений, единствена аз зная това… Просто защото те познавах далеч по-добре от Филип и Джонас. Знаех къде точно си бил в нощта на убийството на Силвърс. И ако нещо се случи с мен в Москва, това ще стане известно на всички. След което животът ти ще е свършен. Джентълменските правила, по които играете вие, шпионите, ще бъдат изхвърлени през прозореца. Американците няма да се успокоят, преди да те открият и ликвидират… — от устата й се откърти тежка въздишка: — Но защо трябва да се отдаваме на такива тъжни размишления. — Кимна по посока на втория комплект документи и добави: — Има още някои неща, които се нуждаят от твоето внимание.

Карск отново надяна очилата си. Прочетеното го остави почти без дъх, ръцете му видимо започнаха да треперят.

— Това е чудовищно! — втренчи се в нея той. — Не можеш да го искаш от мен!

— Но го искам!

— Защо?

— Обичаш ли я, Евгений? Обичаш ли жена си.

— Разбира се. Даже я обожавам!

— Това не е отговорът, който очаквах от смел боец като теб — поклати глава тя. — По-скоро ми прилича на реплика, която би подхвърлил един обикновен банков чиновник…

— Но това е истината, нищо повече!

— Следователно ще трябва да променя не само начина ти на обличане — въздъхна Лилиан. Хайде, Евгений, подписвай! Така ще получиш много повече от славата, която ще ти донесе най-големият шпионски успех в историята на Съветския съюз! — на устата й се появи бледа усмивка: — Ще се разведеш с жена си и ще имаш мен!

— Да се разведа с жена си? — Карск никога не беше мислил по този въпрос, това му се струваше напълно абсурдно. Дребните лъжи по отношение на личния си живот подхвърляше именно за да избегне подобни кризи. Едва сега разбра колко дълбоки са промените в живота на Лилиан.