Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— На мен да не би да ми е зле? — малко ядосано отвърна той.

Жена му дръпна ципа на куфара и се изправи.

— Знаеш ли какво ще ти кажа, Евгений? — изгледа го тя. — Ти преживяваш романтично приключение, без дори да си даваш сметка за това.

— Какво искаш да кажеш? — изръмжа той, този път действително ядосан.

— Имаш любовница — отвърна жена му. — И нейното име е Европа — на лицето й се появи усмивка, пристъпи напред и нежно го целуна: — Господи, какво си хлапе! Според мен това се дължи на факта, че си бил единствено дете в семейството си. Психолозите твърдят, че единствените деца са по-капризни от онези, които си имат братчета и сестрички.

— Глупости!

— Като гледам теб, мисля, че това е истина — поклати глава тя и отново го целуна. — Не се чувствай виновен за своята любовница, аз не ревнувам…

Тя излезе, а Карск бавно пристъпи към прозореца и се загледа към широкия гръб на река Москва. Като един от четиримата шефове на КРО — Контраразузнавателния отдел към Първа дирекция на КГБ, Евгений Карск се ползваше с много привилегии. Една от тях беше този просторен апартамент в новия висок жилищен блок в близост до реката.

Не беше въодушевен от великолепната гледка на извиващата се като змия река и блестящите кубета на църковните събори в далечината. Макар вече да беше април, речната вода продължаваше да е скована от дебел пласт лед, зимата отказваше да охлаби ледената си прегръдка, макар времето й да беше отминало.

Карск запали нова цигара още преди старата да беше изгоряла до половината. Гърлото му беше възпалено и го болеше, но той продължаваше да пуши с неотслабващо темпо. Този навик беше наказание за нещо, но за какво?

Може би защото не вярваше в Бога. Майка му беше набожна, но след продължителната подготовка в КГБ той гледаше на религията с насмешка, като проява на душевна слабост. Религията е опиум за народа, заблуда, с чиято помощ малка група хора държат в подчинение останалите. Организираната религия, независимо от вида и съдържанието си, е потенциално опасна и непродуктивна. Така проповядваше научната диалектика на Маркс и Ленин.

Същото се отнася и до реформите, помисли си той. Всички се чувстват добре там, където си вадят хляба. Никой не е против по-голямата ефективност на съветската икономика, всеки иска да се ликвидира корупцията в управлението. Но първо трябва да се помисли много внимателно за последиците от реформата. Открехне ли се вратата към подобно радикално мислене, ще могат ли нещата да останат под контрол? Няма ли да стане така, че реформите, благодарение на особения си характер, да доведат до всеобщ хаос, с който никой няма да успее да се справи?

А какво ще стане после, питаше се Карск. В крайна сметка пак ще се стигне до противопоставяне на Съединените щати, макар и по друг начин…

Облегнат на рамката на прозореца, Карск почувства леденото докосване на московската пролет и с нетърпение си помисли за Европа.

Телефонът иззвъня. В кухнята потракваше посуда, жена му очевидно вече беше готова с вечерята. Погледна часовника си, телефонът продължаваше да звъни. Но тя никога не вдигаше слушалката. Винаги се оттегляше в другия край на апартамента, не искаше да проявява интерес към неговите служебни разговори. Той вдигна слушалката едва когато в кухнята зашуртя пода.

— Моши Мощи (ало)?

— Позвъних в службата, но дежурният офицер прехвърли разговора — каза Козо Шина.

Сергей е изобретателен както винаги, помисли си Карск. Без колебание оставяше цялата текуща работа в ръцете му и беше сигурен, че проблеми няма да има.

— Нещо ново за Одри Дос? — попита Карск.

— Нищо — отвърна Шина.

— Трябва да зная къде се намира — намръщи се Карск. — Това е много важно!

— Правя каквото мога, веднага ще докладвам — отвърна Шина. — Получихте ли информация за убийците на Филип Дос?

— Не — кратко отвърна Карск. — Ударих на камък.

— Хм… Това ме безпокои… Кой го е убил? Не обичам невидимите играчи. В повечето случаи те се оказват врагове.

— Бъдете спокоен — отвърна Карск. — Който и да го е извършил, той вече не може да ни спре.

— Това означава ли, че можем да очакваме доставката в уговорения срок? — попита Шина. Никой от двамата не споменаваше стоката по име, въпреки сигурността на телефонната линия.

— Да — отвърна Карск. — До ден-два. Разбирате какви трудности трябваше да преодолеем при създалите се обстоятелства.

— Напълно — отвърна Шина, в гласа му се долови нескрито облекчение. Последната част от плана му беше на прага на реализацията. — Ценя високо внимателното ви отношение.