Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Не мислиш ли, че в нашата среща има нещо многозначително? — продължи да настоява Майкъл.

Тя прокара пръсти през косата си, после се обърна да се огледа в голямото стенно огледало.

— Не ми казвай, че това е просто съвпадение — подхвърли Майкъл. — Дойдох тук да се срещна с Ичимада Дебелака. А се оказа, че твоят приятел работи за него и…

— Зная, зная — прекъсна го тя. — През цялото време си искал да проникнеш в имението и да откриеш убиеца на баща си.

— Точно така.

— След като започваш да ми казваш истината, и аз ще постъпя по същия начин — изгледа го продължително тя. — Ще ти призная, че аз също исках да проникна в това имение. И нямам никакъв приятел… — върна се обратно и седна на дивана.

Майкъл закова поглед в очите й:

— Коя си ти, Илайн? Ичимада те познаваше.

— Аз съм Якудза — отвърна тя. — По-скоро произхождам от семейство на Якудза. Майка ми е дъщеря на Ватаро Таки. Доведена дъщеря. Той я осиновил отдавна, години преди моето раждане.

Майкъл внимателно я наблюдаваше. Тя положително знае кой съм аз, помисли си той. През цялото време го е знаела.

— Масаши ли те изпрати тук? — попита той.

— Нямам нищо общо с Масаши — отвърна тя. — Презирам този човек. Също като мама.

— Но все пак си тук. Защо?

— Дойдох да открия документа Катей. Преди хората на Масаши да го сторят.

— Ичимада каза, че баща ми е отмъкнал този документ от Масаши Таки.

— И аз чух същото.

— Какво представлява документът Катей?

— Той е същността на Джибан — едно тайно общество на висши правителствени чиновници, създадено непосредствено след Втората световна война. Ватаро Таки беше твърдо решен да го унищожи. Джибан притежава дългосрочна програма за бъдещото развитие на Япония.

— Каква по-точно?

— Никой не знае — поклати глава Илайн. — С изключение на членовете на Джибан, а вероятно и на Масаши… Защото той е сключил някакво споразумение със съзаклятниците.

— Какво искат членовете на този Джибан?

— Пълна независимост за Япония. От страните производителки на петрол, но най-вече от американското влияние.

В главата на Майкъл звънна предупредително звънче, но той не успя да разбере защо. Събитията се бяха развили прекалено динамично, в главата му се блъскаха хиляди въпроси без отговор. Над тях плуваше този, който се съдържаше в посланието на баща му: помниш ли шинтай ? Откъде му беше позната червената панделка, за която спомена Ичимада?

— А ти защо дойде на Мауи? — попита Илайн.

— Защото баща ми се е обадил на Ичимада Дебелака малко преди да бъде убит.

— С това ли бяха свързани предсмъртните думи на Дебелака?

— Не зная — сви рамене Майкъл, но отговорът му не беше напълно откровен. Съзнаваше, че седи до една полугола жена, която го привличаше, особено сега, в тишината на ранното утро. Но може ли да се довери на тази жена? Това вече беше съвсем друг въпрос.

— Защо веднага не ми каза, че принадлежиш към Якудза? — попита той.

— Вероятно по същата причина, поради която и ти не ми се довери — отвърна унесено тя, очите й не се отделяха от позлатените вулканични върхове, които заобикаляха долината Иао. Гледаше ги захласнато, гледаше ги така, както се гледа произведение на велик художник. — Не можех да ти се доверя, не ми бяха известни мотивите ти… И все още се страхувам…

Това прозвуча като признание, но Майкъл не изпита очакваното облекчение. Най-опасният ти враг ще се опита да стане твой най-близък приятел , беше го предупредил преди години Цуйо. Защото приятелството води след себе си доверие, намалява твоята бдителност. А това са най-силните оръжия на врага.

— Как е бил убит баща ти? — попита Илайн. — Трябва да е било ужасно!

— Не зная — въздъхна Майкъл. — Затова дойдох на Хаваите — да разбера. Надявах се да науча нещо от Ичимада Дебелака. Но сега ще трябва да открия Уде и да попитам него…

Как мога да се предпазя от коварността на врага, сенсей , беше запитал Майкъл.

По начина, по който го прави язовецът , отвърна Цуйо. Той непрестанно проверява околната среда. А ти ще проверяваш и всички, които населяват тази среда. Друг начин няма.

— Ти обичаше ли го? — попита Илайн. — Имам предвид баща ти.

— Да — кимна Майкъл, поколеба се за миг, после добави: — Но съжалявам, че не успях да го опозная по-добре…

— Защо не успя?

Бях твърде зает със специалната си подготовка в Япония, отвърна мислено Майкъл, сви рамене и каза:

— Докато растях и възмъжавах, той постоянно пътуваше…