— Татко, аз никога не съм обичала Нобуо! И ти прекрасно го знаеше, когато уговори нашия брак с неговото семейство…
— Това е най-доброто решение, което някога съм вземал — твърдо отвърна той. — Фамилията Ямамото беше най-верният ми съюзник в онези тежки времена и до днес е напълно лоялна към мен… За разлика от собствената ми дъщеря, която очевидно не изпитва кой знае какви синовни чувства… Я ми кажи какво би помислила майка ти за поведението, което демонстрираш? Радвам се, че не е сред нас, за да те види…
— Много ти е удобно да споменаваш мама само когато ти изнася, нали? — проплака Мичико.
В душата на Ватаро се бореха гняв и чувство за дълг. Сърцето му се късаше при вида на жестоко ослепената си единствена дъщеря, в гърдите му клокочеше желание за мъст. Но едновременно с това си даваше сметка, че стои върху подвижни пясъци. Така казваше някога баща му. Опасен терен, създаващ чувството за измамна сигурност. Който може да бъде пометен от първата по-висока вълна на настъпващия прилив…
Ватаро Таки си даваше сметка, че моментът не е подходящ за мъст. Всяко действие срещу Козо Шина и Джибан би предизвикало подозрение към новата му самоличност. Всеки би се запитал кой е той, как дръзва да се изправи срещу един толкова могъщ противник… Какви са мотивите му… Несъмнено ще започнат да ровят. Разполагат с огромни ресурси в областта на информацията, положително ще се докопат до нещо.
Мислите му се насочиха към Филип Дос. Именно той беше внушил на Мичико да тръгне по следите на Дейвид Търнър, негова беше част от вината за последвалата трагедия. Затова Ватаро ще го превърне в свой троянски кон, в оръжие на своето отмъщение.
Решил този въпрос, Ватаро Таки тръсна глава и каза:
— Забранявам ти всякакви отношения с Филип Дос!
Даваше си сметка, че ако Мичико продължи да се среща с Филип, враговете му положително ще я убият. Ослепяването й беше последното предупреждение.
— Недей татко! — прошепна Мичико. — Моля те, не ми забранявай това!
— Стига — твърдо отвърна Ватаро. — Сбогувай с него и се връщай при мъжа си!
— Край — клюмна главата на Мичико. — Това означава, че животът ми ще се превърне в пепел…
— За което си виновна единствено ти! — все така твърдо продължи баща й. — Живяла си в грях, сега трябва да понесеш своето наказание. Ослепя именно заради връзката си с Дос-сан. Но ти си моя дъщеря и аз зная, че ще се подчиниш на волята ми. Твоят основен и единствен дълг е дългът към семейството. Вярвам, че никога няма да забравиш това, Мичико! — Ватаро Таки поправи възела на вратовръзката си, приглади косата си. — Нобуо не знае нищо, аз ще имам грижата положението да остане същото докрай. А чувствата си към Филип Дос просто трябва да забравиш! От този момент нататък той не съществува за теб!
Естествено Ватаро Таки не можеше да знае колко дълбоко се лъже. Не можеше да знае, че Мичико няма да се подчини на бащината му воля и именно това неподчинение в крайна сметка ще спаси всичките му мечти.
Джонас се обади малко след като Филип се прибра у дома. Лилиан се размърда и го повика по име.
— Не се безпокой, аз ще вдигна — успокои я Филип и пристъпи към апарата с тежко предчувствие.
— Къде ходиш, по дяволите? — извика в слушалката Джонас. — Половин час те търся навсякъде! — после гласът му изведнъж стана едва доловим: — Случи се, приятелче! Кошмар, какъвто не можеш да си представиш!
— Какво става?
Линията беше абсолютно обезопасена, можеха да разговарят открито.
— Разбита е тайната квартира, в която събрахме набелязаните от Джибан правителствени служители!
— Господи!
— Мъртви са, Фил — промърмори Джонас. — Всички до един. Някой е възпламенил вътре цяла връзка гранати. Не можем да ги изстържем от рогозките!
— Къде е Търнър?
— Какво?
— Търнър! — изкрещя Филип. — Питам къде е Дейвид Търнър!
— Там е, ръководи разследването…
— Отивам! — извика Филип.
— Няма смисъл, там вече всичко е блокирано. А и аз съм на път…
— Не! — отсече Филип. — Ти ще идеш в апартамента на Търнър!
— Защо?
— Нямам време да ти обяснявам — нетърпеливо отвърна Филип. — Търнър е руски шпионин, Джонас. Той уби Силвърс, експлозията в тайната квартира също е негова работа! Направи каквото ти казвам! И бъди внимателен, за бога!
Преди да влезе в тайната квартира на ЦРГ, Филип внимателно провери пистолета си. Както Джонас го беше предупредил, мястото гъмжеше от войници и служители на ЦРГ. На тротоара имаше пожарни коли, дебели маркучи се точеха към входа.
Читать дальше