Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Но тази стратегия изисква строга дисциплина и безкрайно търпение, предупреждаваше той. Подобно на плановете на Джибан, и тя ще се нуждае от десетилетия за своята крайна реализация. А първата крачка в тази посока беше завладяването на клана Таки. Все още не беше ясно как ще се справи със съперничеството на останалите две фамилии.

Между трите гангстерски групировки съществуваше открито съперничество, но едновременно с това и нещо като солидарност — особено в първите следвоенни години и американската окупация на страната. Тази солидарност беше временна, слаба и доста неясно изразена, но все пак съществуваше. Гангстерските кланове започнаха да действат съвместно срещу общия враг — Окупационната армия на САЩ, която започна планирано настъпление именно срещу тях.

Може би поради интензивната работа около изясняване сферите на влияние и териториите на трите съпернически клана Филип остана някак настрана от промените, които ставаха в собствената му организация. За това несъмнено допринасяше и загадъчното убийство на полковник Силвърс, което продължаваше да го измъчва, но най-силно беше все по-нарастващото му чувство към Мичико. В нейната компания Филип имаше чувството, че потъва в необятните дебри на Азия, в един митичен свят, коренно различен от този на обикновените смъртни. Преди години беше чел романа на Х. Райдър Хагард — „Тя“. Започна да се улавя в ситуацията в която изпадаше главният герои на тази изключителна книга — объркан и замаян сред руините на една изчезнала цивилизация, управлявана от богиня с дивна красота и неограничена власт.

Във всеки случай нещата започнаха да се подреждат в съзнанието му години по-късно. И всичко си дойде на мястото едва в Мауи, по време на отчаяните му опити да се отърве от преследвачите си. Решението на огромната кръстословица се появи в съзнанието му за частица от секундата. За съжаление твърде късно, след десетилетия напразни усилия.

Нещата се развиваха така, че той почти не обърна внимание на Лилиан, която му каза, че си е намерила работа в посолството. По препоръка на Дейвид Търнър, разбира се. А посланикът толкова я харесал, че само след месец и половина я взел за своя лична съветничка.

Лилиан започна да чете книгите, които й препоръчваше Дейвид Търнър „Октоподът“ на Франк Норис, „САЩ“ на Джон Дос Пасос, „Пачи крак“ и „Краят на света“ от Ъптън Синклер. Между тях прехвърли и няколко книги за момчетата от Скотсбъроу и вълненията в Хеймаркет. Философски съчинения със социалистически уклон, но Лилиан не забелязваше това увлечена от жаждата за познания.

Излязъл от железните граници, наложени от баща й, светът бавно започваше да се разкрива пред нея. Чрез вечерите с Дейвид Търнър и книгите му тя на практика отново тръгна на училище. И разполагаше, по свое дълбоко убеждение, с най-фантастичния преподавател на света.

Отначало се запозна общо със световните икономически системи, после премина върху по-сложните геополитически отношения. Историята на своята родина научи от нейните велики писатели: Норис, Дос Пасос, Синклер. Тези забележителни мислители й разкриха другата страна на капитализма онази, тъмната, която генерал Хадли старателно избягваше да споменава.

Запознала се с идеите на Френската и Руската революция, преминала през Гражданската война в Испания, тя постепенно стигна до убеждението, че развитието на човешката цивилизация може да става единствено по пътя на революцията.

Изучи начините, по които капитализмът експлоатира хората в собствената й страна. Главно работниците, които би трябвало най-много да печелят от неговата система. Разбра, че шепа алчни капиталисти контролират живота и съдбата на десетки милиони обикновени хора в Америка, разбра и нещо далеч по-важно — потиснатите са лишени от възможността да осъзнаят своята жестока експлоатация, а още по-малко да се борят срещу нея. От същата шепа алчни капиталисти, съвсем по начина, по който беше сторил това собственият й баща.

В крайна сметка започна да симпатизира на онези дясно ориентирани интелектуалци (напредничави според определението на Търнър), които бяха осъзнали своята отговорност пред масите и бяха твърдо решени да ги освободят от невидимия гнет по единствения възможен път — пътя на революцията.

Филип дълго не забелязваше промените в мисленето на жена си, но в крайна сметка всичко дойде на мястото си.

Спорът им започна съвсем цивилизовано. Една вечер прибрал се у дома късно, както обикновено, той видя, че в спалнята им още свети. Лилиан четеше някакво списание. Търнър изрично й беше забранил да носи у дома книгите, които й даваше. Обяснението му за тази забрана беше невинно и на пръв поглед напълно разумно — не искаше Филип да задава въпроси за начина, по който жена му прекарва свободното си време. „Ще вземе да помисли, че между нас има нещо“, каза й с усмивка той.