Но трябваше да опита.
Тя протегна ръка и докосна дланта му.
Все едно се допираше до парче студено месо. Късовълновото радио в главата й пращеше с равномерен бял шум. Нищо не помръдваше — нито чувство, нито образ, нито звук. Тялото му беше като камък, лицето му — все така пепеляво и безизразно. Абсолютно мъртъв канал. Тази пустота проникна в Шарлот и по гърба я полазиха тръпки, искаше й се да се разплаче, искаше й се да се просне на пода и да завие за бедния, изгубен Джуни. Ала не заплака, поне засега.
Оставаше й още един фокус.
Тя стисна ръката му по-силно и липсващият й показалец я засърбя. Шарлот затвори очи и съсредоточи мислите си повече от всякога, насочи ги като лазерен лъч, напрегна всичките си мозъчни клетки и си припомни всички образи, звуци и миризми, които Джуниър беше влял в душата й като нектар. Уханието на печените наденички, момичетата с леки рокли, въртележките, миризмата на кравешки тор и наливна бира, вкусът на захарен памук, печени ябълки, лимонада…
… и от дланта на Джуниър прескочи искра.
Шарлот отвори очи.
— Джуни?
Главата му едва забележимо помръдна, може би със сантиметър наляво.
Тя стисна ръката му още по-силно и се съсредоточи върху усещанията като през лупа.
— Върни се при мен, мили.
Главата му отново помръдна.
— Джуни? Чуваш ли ме?
Клепачите му затрептяха, устните му леко се разтвориха, сякаш търсеше думи.
— Джуни… Боже мой, чуваш ли ме?
Той я погледна, намръщи се и помръдна устни.
Очите й се разшириха.
— Разбираш ли ме, мили?
Джуниър пак се опита да каже нещо, но мозъкът му все още не можеше да прати думи в устата му. Тялото му слабо трепереше под завивките. Накрая й се усмихна.
— Радвам се, че се завърна, пътнико — каза тя, отчаяно го прегърна и тихо заплака. — Радвам се, че се завърна… радвам се…
Гласът му дрезгаво изхриптя в ухото й.
— Мири…
Шарлот рязко се отдръпна и избърса слюнката от брадичката му и собствените си сълзи.
— Какво казваш, мили? Не те чух.
Той запремигва, после промълви:
— Мирише… ми… на… печени… наденички.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6513
Издание:
Джей Бонансинга. Хрътка
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2000
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-109-0
Ърнестин Джейн Джералдин Ръсел (р. 1921) — американска актриса. — Б.пр.
Сет Томас (1785–1859) — американски дизайнер и производител на часовници. — Б.пр.
Мексиканска порода дребни кучета. — Б.пр.
Пожар, унищожил голяма част от града през 1871 г. — Б.пр.
Алфред Деймън Ръниън (1884–1946) — американски журналист и писател. — Б.пр.
Уилям Рандолф Хърст (1863–1951) — американски издател. — Б.пр.
Дейвид Алън Мамет (р. 1947) — американски сценарист и режисьор. — Б.пр.
Родман Едуард Сърлинг (1924–1975) — американски ТВ сценарист и режисьор, създател на популярната поредица „Зоната на здрача“. — Б.пр.
Джордж Сантаяна (1863–1952) — американски философ и писател, роден в Испания. — Б.пр.
Град в централен Илинойс. — Б.пр.
Уилт Чембърлейн (р. 1936) — известен американски баскетболист. — Б.пр.
Мики Чарлз Мантъл (1931–1995), Хенри Луис Аарън (р. 1934) — американски бейзболисти. — Б.пр.
Инцидент в северната част на Айдахо през 1992 г., в който при престрелка между агенти на ФБР и заподозрени загиват трима невинни. — Б.пр.
Едуард Далбърг (1900–1977) — американски писател. — Б.пр.
Мери Терез Маккарти (1912–1989) — американска писателка. — Б.пр.
Semper fidelis — винаги верен (лат.). Девиз на американската морска пехота. — Б.пр.
Откровение 6:14. — Б.пр.