Джей Бонансинга - Хрътка

По екрана в главата й запращяха електрически сигнали.

(… вече я виждам, виждам сянката й зад ония дървета, ще я очистя, аз съм адски точен пич с адски голяма пушка…)

Шарлот се долепи до дънера на един от боровете. Дъхът й секна — русият гигант имаше интелект на дете, на психически разстроено дете, и се приближаваше, за да пръсне черепа й, виждаше я и тя бе в капан, в капан!

Огледа се и осъзна, че е изгубена, в която и посока да поеме. Той щеше да я убие в момента, в който тя излезеше на открито между дърветата.

Вятърът пронизително виеше.

Тя стисна куршума и се запровира към южния край на горичката.

(… онзи шум, дращенето, стъпките, тя се движи, излиза иззад дървото, хей, хей, хей, сега ще я гръмна…)

Внезапно й хрумна идея.

Шарлот извади ругера, наведе се и вдигна от земята една суха пръчка.

После я хвърли назад и падането й сепна русия Карл, който инстинктивно се завъртя към звука и стреля. Когато зърна яркия проблясък сребриста светлина, тя се хвърли към главореза…

… затвори очи и се прицели на екрана в главата си.

(… тя ме сочи с пръст… не, не, чакай! Това не е пръст…)

Шарлот натисна спусъка.

Двадесет и две калибровият куршум улучи главата му, прониза лявото полукълбо на мозъка му и го повали на земята. Докато падаше, културистът неволно стреля — нов проблясък сред върхарите на дърветата.

И това беше краят на русия Карл.

Шарлот се затича към пътеката, по която само преди минути бяха избягали Пол и момчето. Нямаше време да мисли, че току-що е убила двама мъже. Нямаше време да мисли за замръзналите си пръсти и крака, нито за намаляващите патрони. Трябваше да намери Латъмор и сина му и да ги отведе на безопасно място.

Бурята бе достигнала връхната си точка и Шарлот не виждаше на повече от два-три метра пред себе си. Държеше ругера насочен напред и отчаяно пресмяташе наум, докато се препъваше по пътеката: в пълнителя имаше осем патрона и тя беше изстреляла седем, един пред къщата, пет по дебелия мъж и един по русия.

Прескочи едно паднало дърво, излезе от острия завой на пътеката…

… и връхлетя върху Дигър Мусолино.

Беше толкова неочаквано, че и двамата се оказаха неподготвени. Стиснала ругера в треперещите си ръце, тя почти комично се подхлъзна по леда и спря точно когато Дигър вдигаше 45-калибровия си пистолет към нея. Очите му бяха разширени и излъчваха паника, главата и раменете му бяха покрити със сняг. За миг сцената сякаш замръзна.

Вятърът продължаваше да вие.

Те просто стояха един срещу друг с насочени напред оръжия.

После Дигър каза:

— Жената чудо, глупости!

И двамата стреляха.

Пистолетите им изгърмяха едновременно — поне изглеждаше едновременно, защото избухна само един бял проблясък, който освети бурята, и се разнесе оглушителен пукот, който разтърси небесата. Нещо студено прониза Шарлот точно над хълбока, като ухапване от куче…

(… усещам страха му, виждам как болката прерязва сърцето му…)

… и тя политна назад толкова силно, сякаш я бе улучило топовно гюле.

В следващия миг падна на пътеката и се плъзна по ледената киша.

Спря до дънера на една трепетлика. Сърцето й биеше бясно, вцепенените й, замръзнали пръсти все още стискаха ругера. По лицето й имаше сняг и тя не можеше да диша, пред очите й плуваха звезди и ушите й пищяха. Вятърът ревеше като реактивен двигател над нея и люлееше дърветата. Най-после тя успя да си поеме дъх и погледна към камата, забила се в плътта й…

(… стягам гаротата около шията му, да, виждам как очите му се изцъклят, езикът му се подува, да, мехурът му се освобождава…)

… и неканените мисли, които пращяха по екрана в ума й, я накараха да ахне.

Тя дълбоко задиша и се опита да се овладее. Какво се беше случило? Как се бе озовала на земята? Умираше от студ и в главата й цареше хаос. Шарлот видя неравна дупка в якето си — около нея се разширяваше тъмно влажно петно. Когато докосна мястото, усети непоносимо парене. Беше ранена. Да. Сега си спомняше. Но слава богу, изглежда, куршумът бе излязъл от другата страна, без да нанесе сериозни поражения.

И все пак бе оставил следа.

Следа от обърканите жестоки мисли на убиец.

(… мамка му на Големия Джон, ще изпия кръвта на тия скапаняци, ще им откъсна главите и ще прееба петте фамилии, ще си напъхам патлака в путката на тая кучка и ще й пробия още една дупка, ще й се изсера в устата, ще я чукам в очните орбити, никаква милост, никога…)

Шарлот прехапа езика си и устата й се напълни с металически вкус.