Джей Бонансинга - Хрътка

… и тя насочи пистолета си през рамо, без да поглежда…

… после натисна спусъка пет пъти едно след друго.

Зад нея сякаш избухна барутен погреб. Първите два куршума прелетяха далеч от дебелия мъж, но го уплашиха достатъчно, за да насочи автоматичните си откоси нагоре и в небето се издигна ослепителен фонтан от светлина. Другите три пронизаха детектива в тялото, рамото и ръката и той се просна в листака.

Автоматичният й пистолет продължаваше да стреля. Тя не изчака да види дали е успяла да го убие. Чуваше приближаването на останалите преследвачи, които се опитваха да й пресекат пътя от две страни. Единият беше на около двадесет и пет метра на север, вторият — на четиридесетина метра на юг. И двамата дишаха тежко като хищници и излъчваха към нея ярки пипала фосфоресцираща енергия.

Жажда за кръв.

Шарлот се изправи и се затича на изток през покритите със сняг храсти.

С надеждата, че ще стрелят по нея.

И че няма да я улучат.

Дигър тичаше към поляната, вятърът виеше в лицето му, италианските му обувки се пързаляха по снега. В едната си ръка стискаше 45-калибровия пистолет, в другата — ловджийската пушка. Бурята вече окончателно беше погълнала светлината и гората бе придобила тъмнолилав цвят, поради което Мусолино едва в последния момент видя гърчещия се на земята детектив.

Той се препъна в рамото на Дебелия и се строполи до него.

Оръжията му отхвърчаха и Дигър силно се блъсна в ствола на една трепетлика. От клоните се посипа сняг. За миг пред очите му заплуваха бели петна и по гръбнака му плъзна болка. После чу стоновете на Хатън и бавно коленичи.

Дебелия се размърда.

— Мусолино, ти ли си? Дигър? — изхриптя той.

Дигър го погледна. Рондо умираше. Целият бе подгизнал в богатата си на холестерол кръв.

— По дяволите, Хатън, какво стана?

— Оная вещица…

— Какво? За какво говориш, мамка му?

— Ясновидката… не мога да го обясня… тя… — Дебелия се закашля и по брадичката му се стече кървава слюнка. В здрача приличаше на катран. — Тя има очи на тила си.

Побеснял от гняв, Мусолино се изправи. Да, ясно. Тя беше жената чудо. Той вдигна оръжията си от земята и пак се наведе над Дебелия.

— Хатън, чуй ме…

На петдесетина метра на изток отекна мощен изстрел на голямокалибрена пушка.

Във виелицата проблесна сребриста светлина.

— Мамка му! Оня скапан идиот! — Дигър избърса влагата от лицето си и се втренчи през снежната пелена. Изглежда, се намираше в патова ситуация. Ако Карл очистеше счетоводителя, Мусолино щеше да изгуби поста си. Ако счетоводителят успееше да избяга… е, в момента не му се мислеше за тази възможност.

Той се обърна и понечи да каже нещо на детектива, но видя, че Рондо Хатън или е припаднал, или вече е мъртъв. Не му пукаше кое от двете.

Дигър се обърна и закрачи на изток. Не бързаше. Не беше в стила му да бърза. Освен това преследването започваше да се превръща в обикновен лов на еноти, също като някога, когато баща му го водеше със себе си. Ставаха преди зазоряване, взимаха хладилна чанта с бира и сандвичи, отиваха на реката и ловяха гадинките в бледозелената утринна светлина.

И сега беше същото.

Той пресече една поляна и зърна движение пред себе си, затова се приведе зад някакъв покрит със сняг камък. Вятърът брулеше лицето му и той присви очи, за да вижда по-добре. Едва различи две тъмни фигури, напредващи в снежната виелица. Изглежда, ясновидката бе на няколко крачки пред русия Карл, но той я настигаше. Едрият скапаняк бързо се приближаваше и Мусолино усети мириса на кордит и дим.

Дигър прескочи няколко изгнили дънера и запълзя по тясната пътека.

„Очи на тила.“

— Глупости — измърмори той, докато пъхаше пистолета под колана си.

После зареди пушката и се приготви веднъж завинаги да сложи край на тази история.

Задъхана и с разтуптяно сърце, Шарлот откри един от куршумите, забит в стар бор на двадесетина метра на изток по пътеката, и отчаяно се опита да го измъкне с ледената монета и с разкървавените си нокти. Беше пъхнала пистолета под колана си и когато чу изтракването на пушката зад себе си, цялата настръхна. Първия път русият културист не я бе улучил, ала сега се приближаваше и изстрелът щеше да отекне всеки момент.

Най-после успя да изрови куршума, стисна го в дланта си…

… и се затича в гората.

Русият Карл я следваше по петите. Въпреки воя на виелицата тя ясно чуваше дишането му и тежките му стъпки. Шарлот се скри зад няколко огромни бора и се съсредоточи върху малкото парче метал в ръката си. Стисна клепачи и се опита да отвори веригата.