Джей Бонансинга - Хрътка

Тримата се запътиха към дърветата на запад.

Шарлот ги проследи с поглед.

После се свлече на земята.

В деня след ампутацията й позволиха да види Джуниър.

Тя прекара почти половин час пред огледалото, което й дадоха сестрите, за да се опита да си придаде приличен вид — доста трудна задача, като се имаха предвид ужасната й памучна нощница и изтърканият й хавлиен халат. Цялата беше бинтована — ребрата, ръцете и краката. Раната от куршума над хълбока се оказа повърхностна… ала студът бе превърнал крайниците й в потъмнели, гноясали лапи. Бяха й отрязали два пръста на лявата ръка, показалеца на дясната и четири на краката — три на десния и един на левия.

Поне тъпанчето й щеше да се възстанови.

Загледана в почернялото си от измръзването лице, Шарлот се чувстваше странно жизнерадостна. Лекарствата сякаш я бяха изключили от физическото й тяло. Преди операцията ФБР, Федералната маршалска служба, Окръжното шерифско управление и щатската полиция на Колорадо, Небраска и Айова я бяха подложили на кошмарен разпит. Тя им каза истината и те й повярваха. Почти всички бяха работили с ясновидци като нея и не се отнасяха към дарбата й скептично. Но за Шарлот това нямаше значение. Далеч повече я интересуваше медицинската процедура: щяха да режат части от тялото й — от ръцете й. Щяха да й отнемат дарбата.

Операцията беше сравнително лесна. В два следобед я откараха на количка в операционната, поставиха я под пълна упойка, зашиха огнестрелната рана на хълбока й и след това отрязаха измръзналите й пръсти, повечето само до първото кокалче. В три часа тя вече лежеше в интензивното отделение и усещаше пулсиране във върховете на несъществуващите си пръсти. Оттогава измерваше времето така — по постоянното пулсиране, неумолимия часовник в нея. Но преди да изхвърлят отрязаните части — които, кой знае защо, й напомняха за талисмани — Шарлот отправи една последна молба към хирурзите.

Да запазят десния й показалец.

Имаше планове за него.

Сега трябваше да се приготви за милия Джуни. Тя отново погледна отражението си и прерови съдържанието на кутията от обувки, която й бяха донесли сестрите. Първо си сложи фон дьо тен, после молив за очи. Придаде цвят на страните си с руж и поосвежи подпухналите си очи с очна линия. След това — туш, водоустойчив, в случай, че се разплаче, когато види Джуни. Накрая начерви устните си и ги очерта.

Излезе от стаята си като си помагаше с патериците и се затътри по коридора към интензивното отделение.

Джуниър беше в последната стая отляво и Шарлот спря отпред, за да се успокои. Сърцето й туптеше, пулсирането се бе превърнало в биене на барабан. Тя натисна бравата с бинтованата си ръка и влезе.

Първо я порази светлината. През щорите струяха слънчеви лъчи и се отразяваха от белите плочки и чаршафи. Леглото бе в средата на стаята и Джуниър лежеше на него като бяла мумия, леко извърнал глава настрани. Очите му бяха отворени. Единствено тихият звук на медицинските апарати и интравенозните системи нарушаваше тишината. Тишина, мъртва и студена като неподвижна черна вода в главата на Шарлот. Дали беше заради състоянието на Джуниър? Или защото наред с пръстите си бе изгубила и умението си?

Шарлот се приближи до леглото, придърпа близкия стол и седна.

— Как си, Джуни? — каза тя, протегна бинтованата си ръка над металния парапет и стисна дланта му. Не усети нищо друго, освен студена марля и слабо пулсиране. От очите й потекоха сълзи.

„Толкова за грима.“

По-рано същия ден лекарите я бяха осведомили за състоянието на Джуниър. Бил получил тежки травми в гръбначния стълб, ректума и пикочния мехур, но имало голяма вероятност да се възстанови — поне физически. Психическото му състояние било друг въпрос. От медицинска гледна точка, той бил в пълна кома и не знаели дали ще излезе от нея. Използвали система, наречена „скала на Глазгоу“, която включвала три фактора: движения на очите, словесна и мускулна реакция. За съжаление, Джуниър се намирал в такова вегетативно състояние, че не можели да дадат никаква прогноза.

Накрая Шарлот се овладя.

Джуниър вече беше част от живота й. Двамата бяха свързани по начин, който тя дори не разбираше. Бе дошъл при нея в най-мрачния момент от живота й и я беше спасил. Тя никога нямаше да забрави какво е направил за нея. Никога нямаше да го изостави, даже това да означаваше да се грижи за него през остатъка от живота си.