Джон Кларксън - Единствен изход

Той насочи пистолета към нея.

— Отвори му, момиченце.

Тя не можеше да направи и крачка. Това щеше да означава, че е осъдила Девлин на смърт. Хинтън нямаше време да я принуждава. Хвана я за ръката над лакътя и я повлече към интеркома. Натисна бутона, после се приближи до входната врата на апартамента.

Отвори вратата и видя, че Лионел се бе облегнал на стената и пушеше цигара, все едно че чака автобус.

Хинтън просъска:

— Някой идва! Извади си патлака, мон. И се скрий ей там. Когат са качи, застреляй го.

Коридорите в сградата образуваха правоъгълник около асансьорната шахта в центъра. Преустроеният апартамент на Ани се намираше вдясно от асансьора, там, където се пресичаха два от коридорите.

Хинтън затвори вратата на апартамента, дръпна Ани и я блъсна в нея. После излая „Долу!“ и я натисна да коленичи. Опря дулото на пистолета в темето й.

— А мръднеш или викнеш, ша ти пръсна мозъка.

Ани сведе глава и се притисна към пода.

Хинтън погледна през шпионката. Ясно се виждаше тясната пътека на коридора, водеща към асансьора. Можа да види Лионел, който се бе прилепил до стената срещу входната врата, с вдигнат пистолет, в очакване посетителят да тръгне по коридора към апартамента на Ани. Щом се появеше, всичко, което Лионел трябваше да направи, бе да натисне спусъка. Докато Лионел щеше да стреля по него отстрани, Хинтън смяташе да отвори вратата и да го застреля от упор.

В този миг те чуха звука на асансьора, който спря на етажа. Вратата се отвори и Девлин излезе от него. Обърна се надясно и тръгна към вратата на Ани. После се спря и погледна номера на вратата вляво от себе си. Обърна се и се отправи в другата посока.

Хинтън го наблюдаваше през шпионката.

— Глупак — измърмори той.

Лионел продължаваше да чака на ъгъла, срещу апартамента на Ани.

Девлин продължи с небрежна походка в другата посока, вляво от асансьора. Когато стигна до края на коридора, той се спря, зави и изведнъж се затича.

Хинтън съобрази, че коридорите в тази сграда май обикаляха отвсякъде, при което, ако Девлин не разбереше, че номерата на апартаментите го водят все по далече от апартамента на Ани, той вероятно щеше да се озове зад гърба на Лионел.

Той натисна темето на Ани с пистолета си.

— Тоя шибан коридор обикаля отвсякъде, нали? — изръмжа той.

Ани тръсна глава и изстена от болка. Хинтън нямаше време да чака отговор. Той грубо я изблъска с крак от пътя си и продължи да я рита, докато не освободи достатъчно пространство, за да отвори вратата.

В този момент обаче Девлин се появи по коридора към апартамента на Ани. Сега той тичаше с пълна скорост, право към Лионел, който все още стоеше напрегнат, с лице в обратната посока и с вдигнат пистолет. Девлин нямаше оръжие. Британските закони бяха толкова стриктни, че забраняваха внасянето на лично огнестрелно оръжие в страната. Но Лионел имаше. И ако се обърнеше, Девлин беше мъртъв.

Колкото повече се приближаваше, толкова по-голяма беше вероятността Лионел да го чуе. В следващия миг той наистина го чу. Девлин се обърна и се прицели в носа на Лионел. Улучи го с цялата сила, на която бе способен, и с набраната скорост, която подсили удара. Носът му се счупи толкова лошо, че преградният хрущял изпука чак до костта на бузата. Девлин стрелна ръка към кръста на Лионел и отклони пистолета. В последния момент Лионел натисна спусъка, но куршумът се заби в пода. Девлин сграбчи горещата цев на автоматичния пистолет, изви го и го измъкна от ръката на Лионел, след което се извъртя и му нанесе зашеметяващ ъперкът, удряйки с подлакътницата си брадичката и разбивайки долната му дясна челюст. След това хласна устата на мъжа толкова бързо и с такава сила, че той прехапа езика си и три от долните му зъби се счупиха.

Краткият вик на агонизираща болка, който Лионел нададе, секна внезапно. Мозъчната му верига се прекъсна и той се срути в безсъзнание до стената срещу входната врата на Ани.

Хинтън рязко отвори вратата, вдигна пистолета и започна да стреля по посока на Девлин, без да има време да излезе навън и да се прицели.

Девлин се извъртя към стената от същата страна на коридора, където се намираше вратата на апартамента, за да излезе от огневата линия. Лионел нямаше толкова късмет. Два от хаотичните изстрели на Хинтън го улучиха. Единият проникна в шията му и разкъса каротидната артерия и задния край на счупената му челюст. Вторият куршум експлодира в гръдния му кош, отхвърляйки петото ребро, което накара нажеженото, плоско парче олово да се завърти около оста си и да обиколи гръдната кухина на Лионел, разкъсвайки десния бял дроб и раздробявайки на късчета мускулната тъкан. Накрая се заби в гръбначния стълб.