Джон Кларксън - Единствен изход

Той изчака шест позвънявания и реши, че Ани не е у дома си и че не разполага с телефонен секретар. Прекъсна линията и се отправи към обменното бюро „Томас Кук“. Обмени петстотин щатски долара в британски лири и потърси да вземе такси, преди отново да се е натъкнал на Джоан Кънингам.

Хинтън от своя страна много искаше да се натъкне на някого, готов да му причини неприятности. След посещението си при Момма Сиентро той бе изпълнен с желание да причинява болка и да пролива кръв.

Току-що бе излязъл от станцията на метрото при Кингс Крос. Закрачи срещу пълноводния поток от забързани окъснели пътници, насочили се към голямата железопътна гара, и прекоси булевард Пентънвил. Бавната му властна походка контрастираше със забързаните стъпки на минувачите покрай него. Хората инстинктивно се отдръпваха, оставяйки достатъчно пространство за високия тъмнокож мъж.

Той се запъти към един мрачен засводен център за забавления през две карета от гарата.

Кингс Крос не се ползваше с добро име. Но както при повечето комарджийски места из Лондон, един случаен минувач можеше и да не забележи мръсния бизнес, който се въртеше тук. Лондончани предпочитаха да преминават бързо през този район на път за някое друго, по-благопристойно място. Те можеха да забележат някой и друг опърпан пияница, клатушкащ се сред всеобщата бъркотия и мръсотия, но обикновеният човек рядко щеше да обърне внимание на доходоносния бизнес, който се вихреше тук под формата на пласмент на дрога и улична проституция, около часовниковата кула, близо до огромното гарово съоръжение.

Пред входа на големия безистен някакъв видимо сбъркан чернокож спореше с младо момиче, което имаше вид на безпризорна наркоманка. Друг чернокож, с яки бицепси, облечен в широка фланелка, стоеше и чакаше някого или нещо. Няколко крачки по-нататък Хинтън забеляза Леон, един от „лошите пичове“ на Оливър. Леон напълно пасваше на обстановката. Косата му беше дълга, на сплъстени плитки, лицето му бе обрасло с рядка брадица, а облеклото му се състоеше от клеясало зеленикаво яке и панталони. Другият „пич“ на Оливър, Пъджи, се хранеше в един индийски ресторант, който в момента предлагаше специална оферта — срещу две лири и половина можеше да похапнеш всичко, което пожелаеш, без да се включва пиенето.

Паплачта по улицата бе наясно, че Леон и Пъджи се намираха в квартала, за да контролират бизнеса на Оливър. Тяхното присъствие предотвратяваше повечето проблеми. Но ако възникнеше някакво стълкновение с някоя съперничеща банда, Хинтън беше човекът, натоварен не само да се справи с помещението, но и да наложи такъв данък, който да предотврати какъвто и да било проблем.

Леон се грижеше за веригата от жени, които дискретно се предлагаха по улиците, щъкайки по пустия булевард покрай гарата. Момичетата трябваше да хванат своите „пишки“, преминаващи с коли или пеша, и да повървят с тях пеша или с колите до булевард Грейт Ин, след което да наемат стая в някой от евтините хотели за краткотраен престой. Било по пътя до хотела или на връщане, те трябваше да дадат знак на Леон, който стоеше на поста си пред безистена. Понякога обслужваха някой забързан пътник на задната седалка на колата му, но в повечето от случаите предпочитаха евтиния хотелски уют. На всеки два часа помощникът на Леон или пък самият Леон отиваше до ъгъла и прибираше припечеленото от момичето. Причината за това беше, че то щеше да остане само на улицата с голямо количество пари. Да загубиш курва заради някоя кръвожадна „пишка“ или заради полицията, беше едно, но да загубиш спечеленото от нея — съвсем друго.

Същата система се прилагаше и към дрогата, която Оливър пласираше. За продажбите отговаряше Пъджи. Трансакциите на дрога бяха равномерно разпределени между клиентите, които минаваха по улицата пешком, и тези в колите. Пъджи и още трима-четирима улични безделници даваха достатъчно ясни знаци, с които отпращаха клиентите си към някой от постоянно въртящите се пунктове — пред сумрачния индийски ресторант, на входа на отворената двадесет и четири часа в денонощието зала за снукър 4 4 Снукър — вид игра на билярд. — Б.пр. , или в един ъгъл близо до кръчмата с евтин стриптийз, където тайфа поизхабени жени показваха циците и вагините си срещу нищожни бакшиши, подхвърляни в бирена халба.

Обикновено човек можеше набързо да мине и да си вземе дрога срещу плащане в брой. Никой от продавачите не разполагаше с повече от двадесетина опаковки или дузина камъчета кокаин, увити в запечатано пластмасово пакетче или алуминиево фолио. Ярдитата все още не бяха се приспособили към американската мода да продават праха във флакончета.