Джон Кларксън - Единствен изход

Бен беше успял да възстанови разстоянието, което го отделяше от преследвачите, преди да спре, за да могат останалите да изскочат. Той бе угасил светлините, за да не могат да го виждат. В суматохата Девлин бе завлякъл Ани и Елизабет твърде далече под прикритието на блатистата околност. Откъм пътя тръстиката беше висока почти два метра и той не се спря, докато не навлязоха във влажното тресавище на стотина метра от пътя.

В колата на Оливър Хинтън ръмжеше от безсилие. Толкова време беше минало, а все още не можеха да се докопат до жълтата кола. Струваше му се, че вижда колата пред себе си, но не можеше да си обясни защо нямаше задни светлини.

Той излая на Луис да кара по-бързо и се втренчи в тъмнината, за да се опита да различи жълтата кола. Хинтън разбираше, че не може да се направи нищо, преди да са я застигнали.

Девлин от своя страна също се чувстваше безпомощен. Не можеше да остави Ани и Елизабет. Нямаше представа как да ги отведе на безопасно място. А на всичкото отгоре беше оставил Бен сам да се измъкне или да посрещне преследвачите без него.

Бен продължаваше да се взира в тъмната нощ. Лунната светлина стигаше тъкмо колкото да вижда пътя пред себе си. Той караше максимално бързо, решен да отдалечи преследвачите колкото се може по-далече от Елизабет. Пресегна се надолу и сграбчи горната ръкохватка на „Мосберг“-а, повдигна го от пода и го постави на седалката до себе си. Пушката беше заредена. Пресегна се към подмишницата си и опипа своя „Колт Питон“ 357 и затъкна мощния револвер в калъфа. „Берета“-та, която Девлин му беше подал, бе затъкната в колана под стомаха му.

Разполагаше с достатъчно огнева мощ, за да може да спре почти всичко, но нямаше представа колко души бяха след него, нито как са въоръжени. Колкото и да бяха, помисли си Бен, на някои от тях им предстоеше да умрат.

Едрият мъж сграбчи седалищния колан и го пристегна още повече. Облегна се назад и опря здраво тила си в облегалката за главата на седалката. Пресегна се зад себе си и я повдигна, докато не я изправи точно зад главата си. След което направи шеметна маневра.

При един от участъците на пътя, където той се разширяваше преди поредния завой, той рязко изви компактното комби в плъзгащ се завой на 180 градуса и обърна колата в обратна посока. След това натисна газта и се понесе право напред към приближаващия се мерцедес. Забеляза единствения светещ фар и след като изчисли, че е достатъчно близо, включи изведнъж предните си фарове.

Луис бе напълно заслепен от блясъка, с който комбито рязко го обля и в следващия миг усети разтърсващия сблъсък, когато Бен се удари челно в черния мерцедес.

Оливър изхвърча от задната седалка към предния прозорец и блъсна ръката и рамото си в дебелото стъкло. Прозорецът разцъфна в паяжина от концентрични цепнатини.

Луис се отърва от сериозно нараняване, след като предпазната възглавница на волана на мерцедеса тутакси се изду при удара. Хинтън по някакъв начин бе успял да извие тялото си и да се сниши достатъчно бързо, че да се блъсне в тапицираната облегалка на предната седалка. Той избегна сериозно нараняване, но диафрагмата му бе притисната толкова силно, че десния му бял дроб бе наранен и три ребра изпукаха.

Но това беше само първият сблъсък. Само след част от секундата носещото се с бясна скорост БМВ се удари право в задницата на спрелия мерцедес. За нещастие, аварийната въздушна възглавница на Луис се бе прибрала толкова бързо, колкото се бе издула, и понеже той не беше пристегнал предпазния си колан, при силата на втория сблъсък главата му се устреми рязко напред и рикошира в предния прозорец. Дебелото стъкло вече се бе напукало от тялото на Оливър, но сега главата на Луис се заби в него с такава сила, че то се разби окончателно. Черепът му се разцепи на шест части радиално от точката на удара. Вратът му се прекърши и лицето му бе прорязано от челото до брадичката, минавайки през лявото око. Той умря на секундата от масивен мозъчен кръвоизлив.

Задният сблъсък сгърчи багажника на мерцедеса като акордеон и нанесе на Хинтън нов жесток удар.

Пътниците във втората кола бяха здраво ударени, но никой не пострада сериозно. Елбърт вече бе използвал въздушната си възглавница, но този път коланът го предпази да си разбие главата. Въпреки това той си натресе носа във волана и предпазният колан го притисна така, че за няколко мига не можа да си поеме въздух.

Звукът от двойния сблъсък отекна по пътя. Девлин го чу откъм скривалището си. В продължение на следващите няколко секунди нищо не наруши околния покой, освен пушека и прахоляка, изригнали във въздуха при сблъсъка на колите.