Джон Кларксън - Единствен изход

В БМВ-то Роклиф и Декстър видяха стрелбата на Оливър по бягащата кола. Декстър беше използвал само три патрона, когато бе отворил с изстрели задната врата на хотела. Роклифовият МАК-10 беше напълно зареден. Но нямаха възможност да стрелят и затова изчакваха. Разполагаха с предостатъчно боеприпаси.

Роклиф бе присвил очи и се мъчеше да различи по-добре какво става пред тях, но не можеше да види много. Подскачаше на мястото си, взирайки се в тъмнината с оръжие в ръка, ала му се искаше да има кутия бира в другата. Изчакваше търпеливо, почти като Хинтън, докато се приближат достатъчно, за да има по какво или по кого да стреля.

В колата на Девлин паниката и объркването се надигаха. Този път Ани и Елизабет не се намираха върху пода на фургон, без да могат да виждат бойните действия. Ани бе видяла с очите си стрелбата от преследващата ги кола. Елизабет, която продължаваше да се гуши свита на пода, чуваше ясно стрелбата и усещаше тръскането на колата надолу по пътя.

Това рязко преминаване от спокойния залез към поредното бясно препускане към ада беше прекалено много за нея и Ани не можеше да го понесе. Усети, че й е трудно да диша. Ако имаше достатъчно въздух в дробовете си, щеше да изкрещи.

Комбито така подскачаше по неравния черен селски път, че за Девлин беше невъзможно да отвърне на стрелбата. Боеше се, че може да си блъсне главата в покрива и да си прекърши врата. Бен обаче нямаше никакво намерение да се предава. Той дръпна още повече скоростта, докато не започнаха да увеличават разстоянието между себе си и преследвачите.

Той извърна глава към Девлин на задната седалка и извика:

— Приготви ги да изскочат!

Бяха навлезли в един участък от пътя, който беше заобиколен от двете страни с високи живи плетове. Едва имаше място за движение в едната посока. Девлин разбираше, че ако се появеше насрещна кола, щеше да последва неизбежен челен удар.

Нямаше време да спори. Разбра веднага какво се канеше да направи Бен и не можеше да го спре. Той издърпа 22-калибровата „Берета“ и я бутна към гърдите на Бен. Бен грабна оръжието. Девлин се пресегна, повдигна Ани и изкрещя:

— Последвай ме, когато спре.

Бен зави рязко на поредния завой и вдигна колата на две колелета. Когато колата се стовари върху пътя, той натисна спирачките. Комбито поднесе на прашния път. Девлин бе изхвърлен към предната седалка, но се пребори с инерцията и успя да се пресегне и да отвори вратата до себе си.

Преди колата да закове напълно, Девлин вече бе успял да се измъкне и се надяваше, че Ани го е последвала. Той веднага дръпна пътническата врата отпред, грабна Елизабет през кръста и я измъкна от колата. Бедното ужасено дете размаха ръце във въздуха пред себе си, опитвайки се да хване ръката на Бен.

— Бен! Бен! — развика се то.

Големият мъж се обърна и извика към нея:

— Отивай с тях, скъпа! Хайде!

Бен се обърна да види дали Ани беше успяла да излезе отзад. Тя беше навън. Той хвърли още един поглед, за да се увери, че Елизабет е в ръцете на Девлин и натисна педала на газта.

Колата се устреми напред и двете отворени врати се затръшнаха. Девлин сграбчи Ани за ръката, притисна Елизабет и си запроправяха път през гъстия жив плет към обраслото с трева мочурище, докато не се скриха от поглед. Добраха се до мочурливата ливада тъкмо преди мерцедесът да се появи с рев иззад завоя. Луис се опита да го вземе прекалено рязко и тежката кола леко се извъртя, губейки сцепление с повърхността на пътя. Голямата кола се вряза в плета откъм страната на шофьора. Лявото задно колело се хлъзна от пътя и хлътна в меката блатиста почва на ливадата. Колелото се завъртя на място. Земя, кал и трева изхвърчаха на петнадесетина метра от буксуващото задно колело, но мощният мотор на мерцедеса предизвика толкова силно усукване, че гумата не зацепи.

Дясното задно колело все още лежеше на тесния път. Докато мерцедесът се мъчеше да се отскубне от мочурището, БМВ-то изрева на завоя. Елбърт натисна спирачките, но твърде късно. Голямата кола се блъсна в задния десен панел на мерцедеса.

Всички пътници в двете коли бяха разтърсени и изхвърлени от седалките, предният буфер на БМВ-то се счупи, капакът се огъна навътре, а аварийният въздушен балон от страната на шофьора експлодира в лицето на Елбърт. Ударът бе отпратил мерцедеса още по-дълбоко в мочурливата почва. Но и двамата водачи бяха обзети от такова налудничаво желание да застигнат бягащото комби, че Елбърт форсира двигателя на БМВ-то, а Луис успя да изкара мерцедеса на твърда почва и голямата кола се понесе по пътя с рев, следвана плътно от БМВ-то.