Джон Кларксън - Единствен изход

— В оня магазин. Почакай да видим дали ще излезе. Другите са в жълтата кола.

— Кой? Къде? — сподавено извика Оливър.

— Жената и нейният бодигард! В жълта кола! Гледай магазина.

И точно когато каза „магазина“, Девлин се появи и се запъти към комбито.

Хинтън веднага се стовари на задната седалка и блъсна в рамото Луис с дулото на своя МАК-10.

— Следвай жълтата кола! Да не ги изпуснеш.

Луис знаеше, че ако не се задвижи веднага, Хинтън ще му пръсне главата и ще подкара колата сам. Оливър не беше сигурен дали Хинтън халюцинира, или не. Може би беше превъртял от напрежението, може би всичките тези негови бдения пред божеството го бяха докарали до ръба, а може и да беше прав. Оливър се друсна на седалката, готов за гонитбата като всички останали.

Луис отпраши след колата на Девлин, която вече бе възвила назад към пътя, който водеше към селската къща.

След като Хинтън бе извикал на Луис, Елбърт беше изострил вниманието си. Той даде рязко газ на БМВ-то и последва мерцедеса.

Оливър наблюдаваше как Хинтън се бе вторачил в предното стъкло, докато се плъзнаха покрай площада в преследване на жълтото комби. Когато взеха завоя, колата на Девлин изникна пред погледите им.

— Сигурен ли си, че са те?

— Да.

— Сигурен ли си?

Хинтън се извърна към Оливър и го изгледа за миг.

— Не ме питай повече. Сигурен съм.

В жълтото комби Бен подкара бавно по пътя, който щеше да ги свърже с тесния, немаркиран междуселски път, водещ към селската къща. Светлините на фаровете от насрещната кола, която мина покрай тях, освети силуетите на пътниците в комбито за около три секунди. Оливър успя да различи главите на мъж и жена на задната седалка.

— Кой е шофьорът?

Хинтън отвърна:

— Предполагам, че е стрелецът.

Оливър нямаше основания да смята, че най-после късметът му е проработил, но след като видя силуетите, той просто потисна неверието си, и остави нещата да се решат от само себе си.

След минута колата на Девлин премина покрай няколкото големи постройки покрай пътя, водещ към града. Бен се канеше да възвие по тесния път, водещ през мочурищата.

Оливър остана доволен, че излизаха от широкия път, защото които и да бяха, те щяха да умрат, и беше по-добре това да стане на по-усамотено място.

Но след това съобрази, че те сигурно се насочваха към някаква къща. Ако успееха да се доберат до къщата, това щеше да усложни нещата.

Оливър взе бързо, инстинктивно решение.

— Луис, настигни ги! Веднага. Давай!

Луис не се опита да противоречи. Той натисна газта и мощният мотор на мерцедеса изрева. Рязкото нарастване на скоростта и ревът на машината привлякоха вниманието на Бен. Той погледна в огледалото и забеляза фаровете на колата зад тях, които бързо се приближаваха. Без нито миг колебание, той натисна педала на газта до пода и комбито с рев изхвръкна напред.

Незабавната реакция на Бен бе достатъчна, за да убеди най-после Оливър, че по някакъв начин неговият побъркан убиец този път беше улучил вярната молитва. Беше трудно за вярване, но той не си направи труд да разсъждава как е могло да стане. Сега това нямаше никакво значение. Той изщрака плъзгача на своя „Роджър“, надвеси се през прозореца, насочи го към летящото комби и пусна четири изстрела.

Изстрелите отскочиха на високо и встрани, но един от куршумите на Оливър изпердаши задния капак на форда. Прозвуча, сякаш огромен камък се бе треснал в ламарината.

Бен вече бе освободил колана на седалката на Елизабет и леко я бутна долу на пода. Той прикри главата й с едрата си десница и продължи да кормува с лявата. Девлин избута Ани върху задната седалка, под равнището на прозореца.

Точно в този момент задният прозорец се пръсна и всички бяха посипани с дребни кристалчета автомобилно стъкло.

Девлин измъкна дадения му от Бен „Глок“ 17 и се обърна да стреля през разбитото задно стъкло. Пусна три бързи изстрела, но пътят беше груб, неравен, а и Бен караше наляво-надясно, за да не се окажат лесна мишена за преследвачите си, така че Девлин нямаше възможност да се прицели. Изстрелите му профучаха встрани от мерцедеса, но Луис видя избухванията от дулото и мигом се сниши към кормилото.

Ани бе надала неволен писък при звука на стрелбата, но Девлин не можеше да си позволи да й обръща внимание в този миг. Той се подпря между покрива на форда и задната седалка, и пусна още два изстрела. При тази двойна експлозия Ани премигна.

Един от изстрелите на Девлин се заби в един от предните фарове на мерцедеса и го изкара от строя, но Луис не забави скоростта. Възнамеряваше да следва стоповете на комбито. Оливър все още се беше надвесил през пътническия прозорец, но подскачанията по изровения път го блъскаха нагоре-надолу в рамката на прозореца и той се дръпна назад в колата. Хинтън още не беше се опитал да стреля по бягащото комби. Беше вкарал нов пълнител в своя МАК-10 и се бе свил на седалката, изчаквайки мерцедесът да се доближи плътно до колата, в която се намираше неговата плячка.