Джон Кларксън - Единствен изход

Бен остави „Питон“-а, сграбчи цевта на „Мосберг“-а с изтръпналата си лява ръка и приклада с дясната. Изправи се и изравни дулото на „Мосберг“-а с новата мерна линия на насочените в негова посока пламъци. Натисна спусъка и зарядът изгърмя по посока на Оливър. За нещастие, Бен не бе съумял да стисне пушката достатъчно здраво, така че по-голямата част от сачмите на изстрела изхвърчаха прекалено встрани, но все пак достатъчно сачми се забиха в дясното бедро на Оливър, завъртяха го и го събориха на земята.

Сега беше дошъл ред на Роклиф да се съвземе. Бен бе застанал на открито. Роклиф, полузаслепен, направи усилие да се съсредоточи и пусна три къси изстрела от своя МАК-10.

Един от куршумите улучи дясното бедро на Бен, разкъсвайки плътта и засягайки бедрената кост. Друго парче олово заседна точно под лявата му ключица.

Но Бен не падна и успя да пусне последен изстрел с „Мосберг“-а, поразявайки Роклиф в лявото рамо. Ударът покоси краката му и го отхвърли върху задния калник на БМВ-то, след което той се сгромоляса тежко на земята.

Изведнъж Хинтън се отскубна иззад БМВ-то и се втурна на прибежки към разбития жълт форд. Бен измъкна „Берета“-та и пусна два изстрела към Хинтън, но не успя да улучи движещата се мишена. Хинтън не отвърна на стрелбата и Бен реши да спре обстрела, за да пести амунициите си. Хинтън не се интересуваше от Бен. Той беше разбрал, още преди Оливър да се включи в престрелката, че всички изстрели, насочени към тях, идваха от един и същ източник. Когато се приближи достатъчно, за да може да надникне в изкорубената кола, той се увери, че вътре няма никой, тутакси обърна гръб и се затича в посоката, откъдето бяха дошли.

Оливър го видя и разбра, че се бе спуснал след жената и американеца. Успя да види, че тях ги няма в колата. Оливър беше в състояние да пълзи. Промъкна се зад БМВ-то и видя, че Роклиф все още диша. Декстър беше мъртъв. Хинтън бе изчезнал. Нека да хване другите, помисли си Оливър. Той самият беше твърдо решен да убие онзи, който им бе причинил всичко това.

Той се пресегна и зашлеви Роклиф.

— Ставай, проклетнико, ставай!

Роклиф изстена, после изръмжа, претърколи се и успя да седне. Все още държеше своя МАК-10 в дясната си ръка.

Бен се бе облегнал на задницата на комбито. Беше пуснал пушката си на земята. Тя беше празна, но той нямаше повече сили да стреля с нея, дори и да беше заредена. Затъкна „Берета“-та обратно в колана си и издърпа „Питон“-а, който беше оставил на покрива на форда. Стисна зъби от болка, застанал на един крак, и се съсредоточи да напъха патрони в барабана на пистолета. Успя да зареди четири, очаквайки враговете му да открият стрелба всеки момент.

Искаше да използва дългоцевния „Питон“ с неговите шест куршума „Магнум“ в последния двубой. Не вярваше, че ще му остане време да използва това, което все още имаше в „Берета“-та. Дори с безполезната си лява ръка, със затруднено дишане и със счупен десен крак, той бе решен да се изправи и да стреля, докато не изпразни „Колт“-а.

Оливър измъкна пълнителя от своя автоматичен пистолет и го постави в МАК-а на Роклиф. После измъкна втория си пълнител и го напъха в своето оръжие.

— Ей, ти там! — изкрещя той. — Мъртъв си! Сега идвам да те убия.

В отговор Бен изрева:

— Ела де! Ела да ти видя шибаната морда.

Оливър се извърна към Роклиф.

— Можеш да се изправиш, нали?

— Аха.

— Добре. Тръгваш от оная страна, аз от тая. Вдигаш се и стреляш, докато или той умре, или ние.

Бен затвори барабана на „Питон“-а. Стисна здраво дръжката на пистолета, вперил поглед в БМВ-то. Най-добрият му ъгъл беше вляво. Искаше още първият изстрел на големия му пистолет да улучи на месо. След това можеше да го изпразни по другия, ако беше останал още някой.

Девлин вече бе успял да проникне на около петдесетина метра навътре в мочурището с Ани и Елизабет. Бяха стигнали до място, откъдето не можеха да продължат по-навътре, без да затънат в тинята. Тръстиката и блатната трева добре ги скриваха.

Девлин ги накара да седнат. Ани беше прегърнала Елизабет. Момиченцето не преставаше да пита за Бен. Ани се опита да й каже, че с Бен всичко ще бъде наред, но гласът й бе прекъснат от далечната пукотевица на престрелката. Девлин се разкъсваше между необходимостта да остане с тях двете и желанието да изтича назад до пътя и да помогне на Бен. Но в един момент той съобрази, че те щяха да разберат, че Бен е сам, ако вече не бяха го направили, и щяха да тръгнат назад за Ани, Елизабет и него самия.