Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Най-после! — радостно го посрещна Люска. — А аз вече място не си намирах. Какво става, папа?

— Нищо. Сега вече нищо.

На масата в студиото гореше свещ. Мебелите бяха внесени и поставени безредно. Само огромната спалня беше вкарана на мястото си в нишата. На масата имаше бутилки, бяха наредени мезета, мандарини, банани, киви. Едър ананас увенчаваше натюрморта. Едната бутилка беше „Хенеси“. Това се хареса на Мамаев — Люска помнеше навиците му.

Той се преоблече в купената му от Люска пижама, отпусна се на креслото, наля си половин чаша коняк и най-после се почувства в безопасност.

Събуди се внезапно — от странното чувство на тревога и от пустотата до себе си. Люска я нямаше. В прозорците сивееше разсъмването. Боровете едва се виждаха сред гъстата мъгла. Силно, на дъжд, грачеха враните.

— Люска! — повика я Мамаев. — Къде си?

Никой не му отговори. Той опипа леглото. Възглавницата беше студена, чаршафите — също.

— Люска! — в паника се развика той. — Люска!

Някакъв мъж се появи на вратата.

— Няма нужда да викате — каза той. — Людмила замина за Москва.

— Защо? За какво? Кой е разрешил? Ти кой си? А, пазачът! — досети се Мамаев.

— Не съм пазачът — отвърна мъжът. — Аз съм Калмиков.

Нямахме никаква представа къде да търсим Калмиков. Оставаше само едно: да следим Мамаев. Предполагах, че в неговото положение е най-разумно да остане във временния арест на „Петровка“ няколко дни и да стои там, докато обявената от милицията операция „Залавяне“ не даде резултат. Тюрин не се съгласи с мен:

— Той не бива да остава там и час повече от необходимото. Ако го надуши пресата, на репутацията му ще бъде поставен кръст.

Тюрин се оказа прав. В пет часа следобед Мамаев излезе от главния вход на „Петровка“ придружен от някакъв генерал. Те отидоха с милиционерски „Форд“ до ресторант „Арагви“ и яко заседнаха там. Ние с Тюрин седяхме в моя джип „Терано“ и следяхме входа на „Арагви“. Тъмновишневото си волво, което Мамаев добре познаваше, Тюрин остави до нашия офис на „Неглинка“.

Опитвахме се да предвидим накъде ще се отправи Мамаев след ресторанта. Вкъщи — едва ли би се осмелил от предпазливост. Оставаха два варианта: във вилата в Кратово или при любовницата си в Кунцево. Тюрин отхвърли вероятността Мамаев да отиде в офиса си на „Варварка“. Охраната там, разбира се, е надеждна, но ще тръгнат приказки защо шефът не си спи вкъщи, а на дивана в кабинета.

Тюрин имаше всички адреси. За Кратово замина Артиста със задачата да научи от пазача дали Мамаев не е предупредил, че ще пристигне. В Кунцево отиде Боцмана, а Мухата се отправи към Народна банка, където до служебния вход стоеше мерцедесът на Мамаев.

Първи се обади Боцмана. Съседите казали, че Людмила я няма, още вчера заминала на някаква вила. После звънна Артиста: в Кратово не чакат никого. Но най-изненадващо беше обаждането на Мухата: Мамаев дошъл с такси до Народна банка и седнал в мерцедеса си.

— Как така „седнал“?! — ахна Тюрин.

— Спокойно седна — отговори Мухата. — И дори потегли. Следвам го.

Тюрин изскочи от джипа и нахълта в ресторанта. След пет минути се върна и ми подаде мобилния си телефон:

— Набери Боцмана!

— Къде си? — попита той, когато Боцмана отговори. — Обръщай, излез на околовръстното и пердаши по Дмитровското шосе към Истра. Запомняй…

Тюрин продиктува на кой километър да завие и къде да чака.

— Не може да мине по друг път, няма друг път. Ще бъде с черен „Мецедес-600“. А може и с всякаква друга кола.

Като завърши инструктажа, ми обясни:

— Измъкнал се е през кухнята. Ама че лисица! На Истра турците му построиха къща. Точно там е решил да се скрие. За къщата не знае никой.

— Но вие знаете — забелязах аз.

— Лош началник на службата за сигурност щях да бъда, ако не го знаех.

— Калмиков дали може да я знае?

Тюрин се замисли.

— В тетрадката със схемите Истра я нямаше. Но тъкмо по времето, когато го следеше Калмиков, Мамаев купи парцела там. Ходи няколко пъти с шефа на фирмата и архитекта. Може и да не знае. Но може и да знае! Нямаме никакъв избор. Ако Мамаев отиде там, ще се появи и Калмиков. Не изключвам, че го следи и в момента. Също като нас. Командвай своите: всички натам. Ще се опитаме да го прехванем.

Имах доста големи съмнения, че ще успеем да прехванем Калмиков. Тюрин също. Но наистина нямахме избор.

— Ако не го прехванем, значи не ни е било писано — резюмира той.

Боцмана стигна до Истра най-бързо от всички ни. Мухата заседна на милиционерския пост на изхода от Москва и изтърва мерцедеса на Мамаев. Докато аз с тераното и Тюрин с волвото се влачехме към Дмитровка през вечерните задръствания, Артиста вече беше на половината път към селището.