Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Мамаев никога не искаше отчет от Николай кой изпълнява заповедите му. И този път беше уверен, че всичко е направено от някой солнцевски или подолски бандит. Не, сам решил да го свърши. Кеф му е било да очисти ченгето!

Но това после, спря се Мамаев, после. Ще мине време, докато прострелят глока, докато го проверят по гилзотеката и стигнат до Николай. Той няма да пропее лесно. Кой ще му подслади пандиза, ако предаде Мамаев? Ще си признае, разбира се, ще го изстискат, но не днес и дори не утре. Така че този проблем е на втори план.

Ама що за черна дупка! Дори в най-дребното не му провървя! Какво му пречеше на тоя охранител да вдигне цевта по-нагоре и да пререже Николай с откоса не през краката, а през гърдите! И нямаше да има сега никакви главоболия!

Генералът продължаваше да крачи от стена до стена с вид на човек, подготвящ се за важен разговор. Мамаев си представяше какво му се върти сега из акъла. Тия продажни ченгета винаги мислеха само едно: как да одерат повече от изпадналия в трудна ситуация бизнесмен. Е, ти ще ме одереш! Ще ти дам едно дране, гадино!

Мамаев седна, напипа в джоба си кутията „Житан“ и запали цигара. Генералът надвисна над него и попита със съчувствието, с каквото питат престъпник, чиято вина е очевидна и не изисква доказателства:

— Как стана така, Петрович? А?

— Какво е станало? Какво? Според теб аз съм заповядал на тоя изрод да застреля Буров?

— Знам, че не си. Аз знам. Обаче как изглежда отстрани? Твоят охранител пред теб убива президента на банката. Дошъл си при него по работа с куфар зеленички. Не сте се споразумели…

— Колко бях в безсъзнание? — попита Мамаев.

— Почти два часа.

Мамаев погледна часовника си. Десет и петнадесет. Два часа и нещо пропаднаха. Откъртиха се като парче мазилка. Потънаха. Два часа от живота му.

— Калмиков? — попита той.

— Търсим го. Търсим го твоя Калмиков. Но сега не става дума за него. Делото е взето под контрол от главния прокурор. Всички наши са на нокти. Шега ли е: застрелян е самият Буров. В собствения му кабинет! Резонансно престъпление, Петрович. Как да се приглуши? Само по един начин: да се стовари всичко върху теб. Трудничко ще бъде да те измъквам от това дело. Направо ти казвам: трудничко.

— Мен? Да ме измъкваш! — излая Мамаев. — Не мен ще измъкваш, а себе си! Разбра ли, копеле? Себе си!

— Я по-полека! — отскочи генералът. — По-кротко! По-кротко, господин Мамаев!

— Млъквай! На първия разпит няма да говоря за своите отношения с Буров. Ще те предам. По пълната програма. Имам за теб компромат до тавана. За десет години. Ясно ли е?

— Я не ме плаши! Не ме плаши! — викна генералът. — Той ще ме заплашва, разбираш ли!

В пушалнята надникна някакъв полковник от милицията:

— Другарю генерал, може ли за минутка?

Генералът излезе. Върна се след час. Постави на масичката ключовете от мерцедеса и регистрационния талон и меко го укори:

— Неправилно се държиш с мен, Петрович. Така не се държат с приятели. Но аз не се обиждам. Разбирам, стрес. Ще я уредим тая история. За твое щастие, разговорът с Буров се е записвал. Току-що прегледах лентата. Там има едно лошо място. Излиза, че твоят Николай се е застъпил за теб.

— Изрежи го — отсече Мамаев.

— Тогава става непонятно защо изведнъж започва да стреля.

— Всичко е ясно. Видял е парите, откачил е, решил да ги задигне.

— Става — след като помисли, кимна генералът. — Версията е: опит за въоръжен грабеж. Николай ще потвърди ли?

— Къде ще ходи? Ще му намекнем чрез адвоката, че аз го съветвам така. Всичко ще потвърди.

— Става — повтори генералът. — Така и ще направим. Там се мотае твоят Тюрин…

— Тюрин? — учуди се неприятно Мамаев. — Как се е вмъкнал тук?

— Тюрин ще се вмъкне, където си поиска. Не искаш ли да го видиш?

— Не.

— Може би искаш да му предадеш нещо?

— Не! Впрочем… Кажи му под секрет, че са ме задържали по подозрение в съучастие. И че ще лежа при вас на „Петровка“.

— Защо ти е?

— Не го мисли!

— Както кажеш. На „Петровка“ все пак ще се наложи да дойдеш. Сам разбираш: свидетел си. Ще дадеш показания.

Милиционерските формалности приключиха чак към пет часа следобед. Първо гледаха видеозаписа и разпитваха Мамаев в следствената част на градското управление, после дойде следовател по особено важни дела от Главна прокуратура, процедурата беше повторена. Мамаев не проявяваше никакво недоволство от забавянето. На „Петровка“ се чувстваше защитен. Страхуваше се да излезе оттам и да остане сам срещу опасността, която можеше да го очаква зад всеки ъгъл.