Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Долари.

Буров:

— Виждам. Но не разбирам смисъла. Тук, предполагам, има около три милиона?

Мамаев:

— Точно три.

— Сега ясно ли е защо куфарът е бил тежък? — попита Тюрин. — Тридесет килограма!

— Досега не бях чувал да броят доларите на килограм — озадачено забеляза Мухата.

— Много неща не си чувал. Сега ще чуеш.

Буров:

— И това ли е всичко, с което сте дошли при мен?

Мамаев:

— Не. Това е за моралните щети.

Буров:

— Е, да допуснем. Мисълта ви върви в правилна посока.

Мамаев:

— Ще ви изпратя юристите си. Те ще подготвят с вашите договорите и всичко останало.

Буров:

— Какво разбирате под всичко останало?

Мамаев:

— Това, за което говорехте. Акциите на „Интертръст“.

Буров:

— И само толкова?

Мамаев:

— А какво още? Казахте, че искате да получите акциите на „Интертръст“.

Буров:

— Казах ви го преди три години. Оттогава изтече много вода. Доста много вода, драги ми господине.

Мамаев:

— Какво още?

Буров:

— Ами помислете си.

Мамаев:

— Акциите на моята банка?

Буров:

— Съвсем вярно. Акциите на „Евро Аз“. Вече казах, че разсъждавате правилно. Продължавайте.

Мамаев:

— Вече казах всичко.

Буров:

— Не, не казахте за какво количество акции става дума.

Мамаев:

— Как „за какво“? Двадесет и шест процента. Блокиращият пакет.

Тюрин изключи диктофона и поясни:

— Двадесет и шест процента — това са четиридесет и два милиона долара.

— Колко?! — ахна Мухата.

— Толкова. И това още не е всичко.

„Play“.

— Поразяваща е способността на човека да долавя от разговора само това, което му е изгодно да чуе. Дори такъв делови човек като вас, драги ми господине. Да, някога ви казах тази цифра, двадесет и шест процента. Но ви казах и друго. Предупредих ви, че утре ще бъде по-скъпо. Не намекнах. Не го завоалирах. Казах го съвсем директно.

Мамаев:

— Колко?

Буров:

— Как мислите, драги ми господине, защо никога не пречех на вашия бизнес, а, напротив — подпомагах го по всякакъв начин?

Мамаев:

— Защо?

Буров:

— Дори сега ли не се досещате? Защото нито един стопанин няма да умори от глад домашния добитък. Прасенцето не го морят от глад. Угояват го. Точно така, драги ми господине, и аз ви угоявах.

Мамаев:

— Колко?

Буров:

— Петдесет и един процента. Контролният пакет.

Мамаев:

— Колко? Но това е…

Буров:

— Искате да кажете, че в долари това прави… Наистина колко прави в долари? На мен самия ми е интересно. Сега ще пресметнем вашата капитализация…

— Той сяда при компютъра — изкоментира Тюрин.

Буров:

— „Интертръст“… Доста сте се вдигнали, драги ми господине, никак не е зле… „Евро Аз“… също прилично… А как са нефтените ни акции?

Мамаев:

— Искате да получите и дела ми в нефтения проект?

Буров:

— Не искам да получа вашия дял. Искам да получа моя дял… Какво имаме тук? Като цяло имаме цифра от порядъка на сто и шестдесет милиона. Приятна цифра. Харесва ми. А на вас?

Тюрин натисна бутона „Stop“.

— Ясно ли е? А вие казвате — митология! За нас е митология.

— Той ще излезе без гащи от тоя Буров — предположи Боцмана.

— Няма да е без гащи. Щяха да му останат четиридесет и девет процента. Ако сделката се бе състояла.

— Не се ли състоя? — попитах аз.

Без да отговори, Тюрин натисна „Play“.

Буров:

— Излиза, че моят дял е осемдесет и един милиона. Е, какво пък? Нормално. Устройва ме.

Мамаев:

— Това е грабеж, господин Буров! Истински бандитски грабеж!

Буров:

— Не е грабеж. Това е цената, за която ще спра Калмиков. Цената за вашия живот, драги ми господине.

Мамаев:

— Вие няма да спечелите нищо от моята смърт! Няма да получите и копейка!

Буров:

— Всеки човек има право на избор. Следва ли от вашите думи, че вече сте направили избора си? Не ми отговаряйте. Първо ще направя едно обаждане.

— Набира номера — поясни Тюрин. — Звъни на оператора на пейджинговата компания.

Буров:

— Приемете съобщение за абонат осемдесет и четири. Текстът е: „Действайте“… Да, това е. Да, без подпис… И така, да продължим. Но имайте предвид, драги ми господине, че сега вече разговаряме за ваша сметка. За сметка на оставащия ви живот. Остават ви двадесет и четири часа. Ако за това време не отменя заповедта си, Калмиков ще се задейства.

Мамаев:

— Вие ме държите за гърлото! Така не се води делови разговор!

Буров:

— От къде на къде решихте, че това е делови разговор? Ние с вас, драги ми господине, съвсем не водим делови разговор. Нашите отношения от самото начало носят мирогледен, а не делови характер. И вината за това пада изцяло върху вас. Нашият спор — това е спор по какъв път ще се развива руският бизнес.