Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Същият мошеник — внесе интелигентна поправка Док.

— Същото лайно — придаде й емоционална окраска Мухата.

— И като го разнищиш, същата гад — тегли чертата Боцмана.

— Да не мислите, че ще споря с някой от вас? — попита Артиста. — Никога!

Седяхме в нашето полумазе на „Неглинка“ и чакахме Тюрин. Той ми звънна в Затопино в десет часа сутринта, нареди да събера цялата команда, включително Док, в офиса на „МХ плюс“ и да го чакаме. Не обичам много да ми заповядват, но по гласа на Тюрин разбрах, че е станало нещо абсолютно необичайно. А тъй като нямахме с него никакви общи дела, освен свързаните с Калмиков и Мамаев, темата на срещата не предизвикваше съмнения.

Тюрин обеща да дойде до един часа следобед, но в един го нямаше. Нямаше го и в един и половина. Док загрижено си погледна часовника и заяви, че не може да чака повече.

Изсипалите се в сметката на рехабилитационния център четиридесет хиляди долара от Народна банка и петдесетте хиляди от „Интертръст“ бяха направили реална отдавнашната му мечта да организира филиал на центъра в някое тихо селце край Москва. Чист въздух, спокоен селски живот, земеделски труд, крави, коне. А ако стопанството успееше и да се самоиздържа, нямаше за какво повече да се мечтае. И той се занимаваше с търсенето на подходящо място, за да успее да организира филиала преди настъпването на студовете.

В неговата идея имаше нещо утопично, като четвъртия сън на Вера Павловна. Не в селце с кончета и кравички трябваше да се подготвят за връщане към сегашния руски живот пациентите му, а в клетка с вълци. Най-добре — прегладнели. Но реших да не смъквам Док от безоблачните душевни висини с мизантропските си мисли.

Док каза, ако има нужда, да го търсим на мобилния му телефон и замина, а ние останахме да чакаме Тюрин.

Настроението ни не беше най-доброто. Надявахме се, че ще успеем да разубедим Калмиков да ликвидира Мамаев, ако му докажем, че Буров не е никакъв благодетел, а същият мошеник, а картата, която ще пожертват в играта, е той — Калмиков. Но сега, след случилото се в Соколники, едва ли този аргумент щеше да му подейства. На мен поне нямаше да ми подейства.

В два, когато вече се канехме да си тръгваме, Тюрин се обади по телефона и каза, че ей сега идва. След десет минути пристигна с тъмновишневото си волво: небръснат, недоспал и от това още по-високомерен.

— Къде е Калмиков? — попита от прага.

Отговорът беше мълчание.

— Не знаете — заключи той. — Лошо, господа.

— Но и вие не знаете забелязах аз. — Което е добре.

— Какво, мамка му, хубаво виждаш в това?

— Ако го беше заловила милицията, щяхте да знаете.

— Тия ще го заловят, как пък не!

Той се тръшна на стола, поседя мълчаливо, забил брадичка върху сплетените си пръсти, и каза с такъв тон, с какъвто завършват съдържателна информация:

— Такива ми ти работи.

— Какви — попитах аз. — Вчера вече дадохте оценка на работите. Променила ли се е?

— Какво съм казал вчера?

— Лайна.

— Тогава си беше направо мармалад. Вие черпите ли си клиентите с кафе?

— Предвидено е — потвърди Мухата.

— Тогава какво чакаш? Черпи.

— А вие клиент ли сте?

— Съвсем истински. Искам да ви наема.

— Каква е задачата? — поинтересува се Мухата, докато включваше кафеварката.

— Шибана.

— А мангизите? — попита практичният Боцман.

— Мангизите са добри.

— Това внася равновесие — заключи Артиста. — Остава да кажете в какво се състои нашата задача.

— Трябва да се съхрани животът на Мамаев.

— Той вече ни предлагаше да поемем охраната му — напомних аз. — Ние отказахме. Сега ситуацията е десет пъти по-лоша, отколкото преди седмица.

— Сто пъти — поправи ме Тюрин. — До вчера шансовете му бяха петдесет на петдесет. Днес са едно към сто.

— Още повече. Откъде му е хрумнало, че ще се съгласим?

— Не той ви предлага работата. Аз ви я предлагам. И не съм казал да охранявате Мамаев. Казах да се съхрани животът му.

— Каква е разликата?

— От гледна точка на резултата: никаква. От гледна точка на метода — много голяма. Дори рота от ОМОН не може да го опази. Вариантът е само един: да бъде разубеден Калмиков.

— Как?

— Ако знаех, нямаше да дойда при вас.

— Ако ние знаехме, щяхме да го направим и без вашата поръчка.

— Мотивите ни са различни, но целта е една и съща. Добрите намерения са хубаво нещо. Знам от опит. За никакви пари човек няма да извърши такива престъпления, каквито извършва безкористно, от душа, така да се каже. Но материалният стимул никога не е излишен. И това знам от опит. Затова искам да ви наема.