Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Петрович? Ти смяташ, че всички може да бъдат купени.

— Да, сгреших — съкрушено си призна Мамаев. — Виноват, сбърках. Забравих, че всички може да бъдат прекупени. За колко те прекупиха, изрод такъв?

Тюрин повъртя чашата с уиски в ръцете си, остави я на масичката и се изправи.

— Стига ми толкова. Прощавай, Петрович. Ще ти донеса венец на погребението. Да ти кажа ли какво ще пише на лентата? „На един тъпанар“. Ето това ще пише. „На един тъпанар“. С ей такива букви: „На един тъпанар“!

И той показа с какви букви.

— Ще си тръгнеш, когато ти разреша! — излая Мамаев.

— Ще си тръгна, когато поискам! Не си в положение да разговаряш така с мен! Сега с никого не можеш да разговаряш така! Защото си труп! Разбра ли? Труп! И само един човек може да ти помогне!

— Ти?

— Ти!

— Какво искаш да кажеш?

— Не разбирам защо изобщо говоря с теб — отбеляза Тюрин. — Аз, ченгето, разговарям с убиец. Млъквай! Ще си отваряш устата, когато те питат!

— Какви ги дрънкаш, Тюрин? — разяри се Мамаев. — Ти какви ги дрънкаш, твойта мама?!

— Седни! — заповяда Тюрин. — Сядай и мълчи!

Той извади от джоба си полиетиленово пликче и изсипа от него на плота няколко безформени метални топчета.

— Знаеш ли какво е това? — Това са куршуми. С такива е убит следователят от Таганската прокуратура. Оня същият, дето водеше делото на Калмиков. Същият, на когото ти подари ново беемве за услугата в твоята комбинация с Буров. А защо беше убит? Защото се оказа прекалено старателен. Защото реши земята да изрови със зъби и нокти, но да открие кой е поръчал убийството ти. Искаше да ти се докара. Откри Люска и от простотия реши, че тя работи срещу теб. Представям си с каква радост ти го е докладвал! А, Петрович? Подскачаше ли от радост?

Мамаев не отговори.

— Ти си му заповядал да мълчи. Но си се съмнявал, че ще мълчи дълго. И правилно си се съмнявал. Затова се е наложило да бъде премахнат. Кой го е премахнал? Твоят рецидивист — Николай. А с какво? С пистолет „Глок“. С такива деветмилиметрови куршумчета. Не с тези, не. Тия аз ги изчоплих от мишената на милиционерската школа, когато обучавах на стрелба твоето куче. И знаеш ли какво установи балистичната експертиза? Досещаш ли се? Така че какъв си ти след това, ако не убиец?

— Никога няма да го докажеш!

— Не ми и трябва да го доказвам. Да го докажа ми беше нужно преди. А сега ми стига и това, че знам. И ще ти кажа как успях да го разбера. Мястото на убийството е недалеч от вилата ти в Кратово. А останалото вече е въпрос на техника. Пазачът потвърди, че е идвал някакъв мъж с беемве и те търсил. А на обратния път го е пресрещнал Николай.

— Защо ми разказваш това? — попита Мамаев, като се стараеше гласът му да звучи равнодушно. — Разправи го на ченгетата, ще получиш благодарствена грамота.

— Вече не служа в милицията, Петрович. За голям твой късмет. Ако беше затрил честно ченге, щях да те предам. Но всъщност едно продажно ченге си получи своето. Не е моя работа! Разбра ли? Не е моя!

— Ти мен ли убеждаваш? Или себе си?

— Това беше първата ти голяма грешка — без да отговори, продължи Тюрин. — Но не и последната.

— Коя е последната?

— Ще ти кажа. Но първо ще ти кажа нещо друго. За какво според теб съществува милицията?

— За да дере подкупи. От всички.

— Не. За да защитава човек от бандитите и от самия него. От бандита, който е вътре в човека. Лошо ти служих, Петрович. Не съумях да те защитя от самия теб. Затова ти говоря сега. Не се ориентирах веднага в комбинацията ти с Буров. А когато загрях, вече беше късно, Калмиков вече лежеше в затвора. Ама и теб си те бива. Наемаш професионалист и под носа му въртиш скришом такива номера. Неуважение е това, Петрович. Ние, професионалистите, никак не го обичаме.

— Сега разбирам — иронично подметна Мамаев. — Ти си се обидил и си минал на страната на Буров.

— Не съм минал на страната на Буров. Отидох при него и го попитах как да те измъкна от лайната, в които беше затънал.

— Какво ти отговори той?

— Той каза, че винаги е готов на споразумение. И че ти знаеш условията.

— А ти знаеш ли ги?

— Не. Но това са условия на делово споразумение. Каквото и да е то.

— И след това започна да ме набутваш в капана?

— Вадех те от капана! Както можех! Но не се получи. Сега ти остава само един изход. Докато капанът не е щракнал. Имаш само един шанс, Петрович. Не го пропускай!

— Какъв?

— Все същият. Споразумей се с Буров.

— Да се споразумея? С Буров? — повтори с омраза Мамаев. — Той иска двадесет и шест процента от акциите на „Интертръст“! Двадесет и шест! Блокиращият пакет! Това са четиридесет и два милиона! Четиридесет и два милиона долара! Разбра ли? Ето какво иска!