Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Колко? — пак се намеси Боцмана.

— Сега ще ви кажа. Ако Мамаев остане жив, се очертава един милион.

— Рубли?

— Долари. Половината на мен, половината на вас.

Мухата сложи чашката кафе пред Тюрин и предпазливо, както разговарят с болен, го посъветва:

— Пийнете си кафе, господин Тюрин. Много е хубаво. Пийнете, успокойте се. Поразмислете над това, което казахте. А после ще продължим. Само да не е за милиона. Това е областта на митологията, а ние сме нормални хора, приземени. Да се мечтае, разбира се, не е вредно. Но и в мечтите трябва да се спазва мяра. Така че, пийнете кафе.

— Я се разкарай с кафето си! — раздразнено каза Тюрин. — Нямаме време да пием кафета! Какво сте ме зяпнали?

— Не приличате на човек, който има един милион долара — формулира общото ни мнение Артиста. — Не приличате и на човек, който има дори половин милион. Ще се изразя по-откровено, макар да разбирам, че няма да ви кажа нищо приятно. Нали не възразявате?

— Изразявай се!

— Не приличате и на човек, който изобщо някога ще има такива пари.

— Да! Нямам един милион, нямам! — агресивно се съгласи Тюрин. — Но ако не ликвидират Мамаев, може да се появи. Казвам направо: няма да е никак лесно да се получи. Но поемам това върху себе си. А първата част от работата трябва да поемете вие. Как може да бъде спрян Калмиков?

— Първо трябва да се открие — подходи практически към проблема Боцмана.

— Къде? Вие го познавате по-добре от мен. Къде може да бъде открит? Мислете, мислете! Чешете си тиквите, господа! За половин милион в зелено може и да си поразмърдате мозъка!

Предложението на Тюрин изглеждаше чиста фантастика. Според мен и той самият не вярваше особено в митичния милион, а действаше като човек, който е решил да направи и невъзможното, за да не си хапе после лактите, че не е опитал абсолютно всичко. Но думите му ни върнаха към същината на проблема. И тъй като всичко вече беше мислено и премислено сто пъти, Артиста немного уверено предложи:

— Ами ако се притисне Буров? В тая работа и неговата зурла не е никак чиста.

— Буров вече няма как да го притиснеш — мрачно възрази Тюрин.

— Защо?

— Защото. Диктофон имате ли?

— Има — казах аз.

Тюрин извади от джоба си аудиокасета и я хвърли на масата.

— Включвай. Превърти я от началото.

Докато лентата се въртеше, ни информира:

— Днес в седем и тридесет сутринта Буров се срещна с Мамаев.

— В колко, в колко? — учуди се Мухата.

— В седем и тридесет сутринта — повтори Тюрин.

— Работният му ден започва в седем и тридесет — потвърдих аз.

— Приел е Мамаев в офиса на банката в своя кабинет продължи Тюрин. — Там са монтирани микрофони и видеокамери, записват се всички разговори.

— Това пък за какво е? — не разбра Артиста.

— Представа нямам. Знам само, че всичко се записва.

Аз обясних:

— За да се анализира после. Той смята, че при разговора се възприема не повече от петнадесет процента от информацията.

— Не успях да получа видеозаписа. Дадоха ми да го видя, но не ми позволиха да го презапиша. Но аудиото ми презаписаха. Така че ще коментирам, докато слушаме. Значи така. Мамаев пристигнал с Николай. Оня мъкнел куфар. Среден по размер, доста тежък. А сега пускай.

Пуснах записа.

— Господин Мамаев с още един човек прозвуча гласът на референта.

— Да влязат — отвърна високото тенорче на президента на Народна банка.

Мамаев:

— Добро утро, господин Буров.

Буров:

— Добро утро, драги ми господине. Защо си носите куфара? Да не сте дошли да се заселвате при мен?

Мамаев:

— Остави го и излез. Почакай в приемната.

— Той говори на Николай — изкоментира Тюрин.

Буров:

— Не, не, драги ми господине. Криминален елемент не ми трябва в приемната. Държа на репутацията си. Нека вашият чичероне да попуши в пушалнята.

— Той си има стая до кабинета — обясни Тюрин, като спря лентата. — Там праща и Николай.

— Какво е имало в куфара? — полюбопитства Мухата.

— Долари.

— Казахте, че куфарът бил тежък.

— Точно така, тежък е бил.

— От доларите?!

— А ти знаеш ли колко тежи един милион долара? Около десет килограма! В стотачки. А в петдесетачки още повече.

— И колко е имало там?

— Сега ще разбереш.

Буров:

— И така, драги ми господине? Дълго се канихте да дойдете. Но все пак се наканихте. Какво пък, това е благоразумно. Остава да се изясни с какво сте дошли.

— Мамаев отваря куфара — поясни Тюрин.

Буров:

— Какво е това?

Мамаев: