Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Следователят извикал на разпит дъщерята на собственичката на стаята и се изяснило, че тя не е дала стаята под наем, а я продала на фирмата за недвижими имоти „Проджект“, а пък старите мебели и всички ненужни вещи зарязала, за да не мъкне боклуците на майка си в своя апартамент. Във фирмата потвърдили, че са купили стаята, тъй като за нея имало конкретна поръчка от клиент с пълна предплата, и я регистрирали на името на гражданина Калмиков. Предплатата в размер на дванадесет хиляди долара в рублева равностойност, включваща цената на стаята и комисионата, била преведена в сметката на фирмата с обикновен пощенски запис, което гарантирало анонимността на изпращача. В записа може да напишеш всякаква фамилия, в пощата не проверяват самоличността на изпращача.

Когато следователят предявил на обвиняемия документите, че той е собственик на стаята, Калмиков заявил, че за първи път чува за това.

Следователят направил опит да изясни произхода на винтовката. От Министерството на отбраната съобщили, че този „Винторез“ с щатна окомплектовка и посочения сериен номер е бил откраднат през 1996 година заедно с още двадесет броя стрелково оръжие от склада на едно бойно поделение.

Нищо не дало и запитването в Централната криминалистична лаборатория: винторезът е чист, не е регистриран в криминални престъпления.

Особено внимателно съдията Сорокин прочете протокола от разпита на Мамаев. Той беше само половин страница. Мамаев бе заявил, че както всички сериозни бизнесмени, и той има врагове, но дори не може да си представи, че някой от тях би прибягнал до такъв варварски начин за решение на проблема.

По-късно, няколко дни преди започването на процеса срещу Калмиков, прокурорът разказа на съдията Сорокин, с когото някога заедно бяха учили в юридическия факултет на МГУ 2 2 Московският държавен университет. — Б.пр. , как всъщност е протекъл разпитът на Мамаев, призован като свидетел. По-точно казано — поканен. Защото такъв деец като Мамаев не се вика с призовка при следовател от районна прокуратура. Може само да го поканиш. Това направил самият прокурор, а следователят присъствал на разговора.

Съобщението за подготвяното покушение вбесило Мамаев. Той не се задоволил с доклада на следователя, поискал да види делото. На напомнянето на прокурора за тайната на следствието заявил, че става дума за живота му, затова най–покорно моли да му покажат протоколите от разпитите на обвиняемия. Прокурорът отстъпил пред молбата му и заповядал на следователя да донесе делото, за да може Мамаев да го разгледа в негово присъствие.

По ироничната усмивка, с която прокурорът го разказваше, съдията разбра, че разговорът съвсем не се е водил в този тон и с тези изрази. Но той не упрекна стария си приятел в нарушаване на Наказателно–процесуалния кодекс. Прокурорът и без това беше се заседял като съветник от правосъдието, по армейските мерки — подполковник, докато според опита и прослужените години вече би трябвало да бъде поне старши съветник. В неговото положение нямаше нужда да си създава враг от калибъра на Мамаев. Кодексът си е кодекс, а животът иска своето.

Прокурорът останал с впечатлението, че най–голямата изненада за Мамаев била цената, за която са поръчали убийството му. Дванадесет хиляди долара за стая в комунална квартира, плюс три хиляди долара аванс, плюс цената на винтореза и старата лада — пет хиляди, не повече. Излиза, че са го оценили за двайсет бона? Къде е намерил поръчителят такъв килър? Че той е можел да поиска петдесет хиляди, дори сто!

— Калмиков е работел в рехабилитационния център на военна болница пояснил следователят.

— Как са го намерили там? Кой? Защо него?

Следователят посочил мястото в протокола, където задал същите въпроси на Калмиков. Обвиняемият отговорил, че е служил във военното разузнаване, има навици за оперативна работа, поръчителят би могъл да научи това от неговото досие в Министерството на отбраната. Но не знаел как са го открили. Задал този въпрос на поръчителя, но оня не отговорил.

— Имате ли недоброжелатели? — попитал прокурорът Мамаев.

— Недоброжелатели имате тук — във вашата кантора последвал раздразнен отговор. — А в големия бизнес има само врагове.

— Не допускате ли, че някой от вашите подчинени, приятели или близки наистина е наел Калмиков, за да провери системата на вашата охрана?

— И му е купил „Винторез“? — парирал Мамаев.

— Аз разпитах доктор Перегудов от рехабилитационния център — казал следователят. — Той е наблюдавал Калмиков повече от година. И не вярва, че Калмиков е подготвял убийство.