Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Съдията Сорокин много се съмняваше, че това е подобрило положението на затворниците, но определено е уредило живота на много висши чиновници от МВР и ГУИН 1 1 Главно управление на затворите и лагерите. — Б.пр. и на самия Мамаев. Той беше много влиятелен човек. Разправяха (и съдията Сорокин беше склонен да вярва на тия слухове), че зад скандала в банята с министъра на правосъдието и последващата му оставка и арест стои Мамаев. Нещо явно не бяха поделили.

Естествено, че такъв деец като Мамаев има врагове. Нямаше нищо учудващо, че са поръчали убийството му. Изпълнител на поръчката бе станал Калмиков. Запознавайки се с материалите по делото, съдията Сорокин беше принуден да признае, че поръчителят е направил добър избор.

Сериозността, с която Калмиков бе подготвял покушението, правеше силно впечатление.

Маршрутите на придвижването на Мамаев от къщи към офиса на компанията „Интертръст“ на „Варварка“, в банка „Евро Аз“ на новия Арбат, в ресторантите, където той обядвал и провеждал делови срещи с партньори, в нощните клубове, където понякога се развличал, бяха зафиксирани от Калмиков със счетоводителска прецизност, с посочване на точното време и честота на използване. На схемите бяха отбелязани най–удобните места за организиране на покушението, разработени бяха маршрутите за подход към мястото и пътя за оттегляне, с точност до минута беше пресметнато времето на операцията. Имаше много бележки от типа на „dir“ и „var“, които означаваха направление на стрелбата (директриса) и оценка за перспективата на операцията (вариативност).

Най–перспективни, както личеше от бележките, бяха три варианта на покушението. Първият: когато Мамаев сутрин излиза от дома си към колата (var 95%), или когато вечер се връща вкъщи (var 85%). Разликата в оценката се обясняваше с това, че ефективната стрелба с „Винторез“ с прицел ПСО-1 е до 400 метра, а с нощния прицел НСПУМ-3 — до 300 метра.

С „95“ бяха оценени вариантите за покушение срещу Мамаев по време на пътуванията му до вилата в краймосковското село Кратово и в дните, когато посещава любовницата си: тогава излизал през задната врата на офиса, вземал такси и отивал в Кунцево, където бил наел квартира за нея.

Със „100“ не беше отбелязан нито един вариант, тъй като стопроцентова гаранция в тези неща няма.

Всички тези пояснения към схемата беше дал самият Калмиков. Но категорично отричаше да е подготвял убийство. Напротив, той следял Мамаев със съвсем противоположна цел: за да предотврати възможно покушение. Калмиков твърдеше, че някакъв човек, който се представил като служител на Мамаев, го наел, за да направи одит на сигурността: да анализира ситуацията във всички възможни варианти и да набележи моментите, в които Мамаев е изложен на най–голяма заплаха. За тази работа заплатили на Калмиков три хиляди долара аванс, наели му стая, купили му ладата и му обещали още три хиляди, когато представи пълния отчет.

Според твърденията на Калмиков поръчителят поискал работата да се извърши при пълна секретност, за нея не бивало да знае никой, включително и самият Мамаев. По неговите думи Мамаев се държал прекалено безгрижно и това тревожело неговите партньори и служители. Разработката, която следвало да направи Калмиков, трябвало да накара Мамаев да промени своето отношение към личната си сигурност. Аргументите на поръчителя се сторили убедителни на Калмиков, затова при изписването му от рехабилитационния център той не разказал на ръководителя на центъра доктор Перегудов нищо за предложената му работа.

Всъщност Калмиков успял да опише само приблизително поръчителя, тъй като той пристигнал в рехабилитационния център с такси късно вечерта, разговорът се провел в тъмна алея на болничния парк, а самият поръчител бил с шапка и тъмни очила. По думите на Калмиков тази среща била единствената. По-нататък поръчителят му се обаждал на общия телефон в комуналната квартира, а Калмиков се отчитал за извършената работа. Последният контакт се състоял пет дни преди арестуването на Калмиков. Той докладвал, че е приключил одита и е готов да представи подробен доклад, на което поръчителят му отговорил да изчака и повече не се свързал с него.

Калмиков дал показания, че си купил стерео тръбата, за да наблюдава дома на Мамаев, а откъде се е взела винтовката, няма никаква представа. Може да е попаднала в антресола преди настаняването му, но по никакъв начин след това. Не са можели да донесат и да укрият незабелязано винтореза, тъй като за трите месеца, през които той живял в стаята, никой не е влизал там в негово отсъствие. Той бил абсолютно сигурен в това, защото вземал някои мерки за сигурност. Самият той не е поглеждал в антресола и не е ровил в кутиите.