Виктор Левашов: Изчезнал безследно

От проведените оперативно-издирвателни мероприятия (а казано по-просто — от кварталния инспектор, на когото заповядали да провери сигнала) било установено, че в стаята на една от общинските квартири на шестия етаж в старата, строена още преди революцията сграда, чийто номер бил съобщен от обадилия се, живее Константин Игнатиевич Калмиков, роден 1956 година, преди военнослужещ, а сега временно безработен. Кварталният изясни, че Калмиков е наел стаята преди три месеца от една бабичка, която се преместила да живее при дъщеря си.

Съседите в квартирата, разпитани от кварталния, характеризираха Калмиков положително: необщителен, но не пие, не пуши, никого не води при себе си, не безобразничи. Понякога не излиза от къщи по няколко дни, друг път изчезва по цяла нощ, излиза с ладата си (ВАЗ-2106, тъмнобежова, произведена 1990) и се връща чак сутринта.

Кварталният също така установи, че прозорецът на неговата стая е на северната фасада, отдолу има малка градинка, а през улицата — блок от жълти тухли с балкони, същият, в който живееха старите и новите господари на живота. Разстоянието между сградите беше не повече от триста метра.

След като събра предварителната информация, кварталният се срещна лично с Калмиков под предлог, че проверява адресната регистрация. Обстановката в стаята говореше за човек съвсем равнодушен към удобствата. Мебелите бяха стари, събрани от тук от там, каквито не ти е жал и да изхвърлиш. На прозорците нямаше щори, само стари тюлени пердета, а и те бяха дръпнати. Това веднага заинтересува кварталния, тъй като косвено потвърждаваше съобщението на телефонния аноним, че е видял в прозореца висок слаб мъж. Във всеки случай би могъл да го види. И този мъж напълно би могъл да бъде Калмиков, тъй като той беше с ръст над средния и слабо телосложение.

Самият Калмиков направи на кварталния впечатление на необщителен, но съвсем уравновесен човек. Документите му бяха в пълен ред. На всички въпроси даваше немногословни, но изчерпателни отговори. Служил е в армията, бил майор, воювал в Афганистан, уволнен след раняване. Раната получил не в Афганистан, а много по-късно, по време на учение. Няма семейство, бил е женен, отдавна. Досега е живял във военна болница край Москва. Там първо се лекувал, а след изписването работил като санитар в рехабилитационния център при болницата. Наел тази стая, защото му обещали работа в Москва, във фирма, но засега не се урежда, няма свободно място.

Кварталният не разбра веднага какво му се струва необичайно в бедното, но, общо взето, нормално ергенско жилище. После се усети: в стаята нямаше телевизор. Тогава какво прави домакинът вечер? Чете? Но книги нямаше. Дори вестници нямаше.

Кварталният не взе да разпитва за това, а помоли Калмиков за чаша вода и когато той отиде в кухнята, надзърна в стария гардероб, заемащ цялата външна стена на стаята. И там видя това, което изобщо не му се искаше да види, защото Калмиков му хареса и дори предизвика съчувствие у него заради неподредения си живот. Четиридесет и две години, а нито къща, нито деца. Но кварталният не можеше да затвори вратичката и да забрави видяното. Защото в гардероба имаше триножник с монтирана стерео тръба. В съчетание с изгледа от прозореца към елитния блок на улица „Болшие каменшчики“ и входовете, пред които паркираха скъпи коли, това говореше много. Това говореше, че на телефонния аноним може би не му се е привидял силуетът на високия, слаб мъж със снайперска винтовка в ярко осветения прозорец.

Кварталният изложи своите наблюдения в рапорт. Без много да му мисли, следователят от районната прокуратура написа заповед за обиск, отсъждайки, че в нашето неспокойно време е по-добре да се презастраховаш. Ако обискът не даде резултат — какво пък, ще се извинят. Нищо страшно.

Обискът даде резултати. В самоделния антресол над гардероба, където имаше струпани кутии със стари обувки и разни парцали, оперативниците откриха на дъното на една от кутиите овързан с канап пакет от амбалажна хартия. В пакета имаше пластмасово куфарче с размери 37 на 27 сантиметра и дебелина 4,5 сантиметра. В специални вдлъбнатини вътре бяха положени цев със заглушител, магазинната част и прикладът на безшумната автоматична снайперска винтовка ВСС „Винторез“ с пълен магазин от десет патрона. В същото куфарче бяха оптичният прицел ПСО-1 и нощният прицел НСПУМ-3.

Арестуваха Калмиков и го откараха в следствения арест „Лефортово“. След половин година следствието беше приключено и делото внесено в съда. Да председателства процеса бе възложено на заслужилия юрист на РФ, заместник-председателя на Таганския районен съд Алексей Николаевич Сорокин.