Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Е? Какво мислите за всичко това? — поинтересувах се аз.

Мухата премълча, а Боцмана отговори:

— Оня, дето ни нае, се е объркал. Не той трябва да се охранява, а другите — от него.

— А ти какво ще кажеш? — обърнах се към Артиста.

Той помисли малко и каза:

— Есента дарява със жълтици уличния музикант. Той богат е вече. Идва зима.

Свалихме Артиста в Оленогорск, за да хване пътническия влак Мурманск — Москва, на който по-късно от малката гара щеше да се качи клиентът. Не за да го охранява. От всички хора, които познавах, той най–малко се нуждаеше от охрана. Просто за да сме сигурни, че благополучно ще слезе в Москва. Всъщност точно за това ни платиха. А ние отпътувахме за Мурманск, върнахме на оня човек жигулата и със самолет се прибрахме в Москва.

Мурманският влак пристигна на Ленинградската гара рано сутринта. Клиентът дойде, никъде не се беше дянал. Той отиде в чакалнята и прати телеграма. Артиста използва целия си чар, за да разприказва момичето на телеграфното гише и да научи текста. Тя се червеше, кискаше се глупаво, но мълчеше като партизанка. Той научи само това, което вече знаехме: фамилията на изпращача. Калмиков.

— Смятам, че той е съобщил, че се е върнал — сподели с нас Артиста нулевия резултат от половинчасовото си вдъхновено дрънкане.

Мухата изкоментира:

— Кой знае защо ми се струва, че на някой в Москва доста ще му се стъжни животът.

Калмиков.

Тази фамилия неведнъж бяхме чували от Док, а за пръв път го видяхме в залата на Таганския районен съд.

Това беше преди две години, в средата на ноември 1998 година.

В средата на ноември 1998 година, скоро след августовската финансова криза, разтърсила руската икономика, в Таганския районен съд на град Москва започна процесът срещу гражданина на Руската федерация Константин Игнатиев Калмиков, обвинен по член 222, алинея първа, и членове 30–105, алинея втора, точка „3“ от НК на РФ.

Първата алинея на член 222 предвиждаше наказателна отговорност за незаконно придобиване, предаване, продажба, съхранение, пренасяне или носене на огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни вещества или взривни устройства и водеше до присъда лишаване от свобода до три години.

Член 30 „Подготовка за престъпление или опит за престъпление“ и точка „3“ от алинея втора на член 105 от НК на РФ заплашваха обвиняемия с далеч по-строги наказания. Защото престъплението, в чиято подготовка обвиняваха Калмиков, беше убийство „от користни подбуди или наемно убийство“.

Първият тласък на събитията, довели до арестуването на Калмиков, а после и до образуването на наказателно дело срещу него, било обаждането на 20 май 1998 година около десет часа вечерта на телефон „02“. Обаждал се някакъв мъж. С прекъсващ от вълнение глас той съобщил, че преди половин час на прозореца на шестия етаж в една от старите сгради на улица „Малие каменшчики“ е видял висок слаб мъж със снайперска винтовка в ръце. Мъжът съобщил номера на сградата, но отказал да се назове. На въпроса по какъв начин е успял да види някого в прозорец на шестия етаж, обадилият се нарекъл оператора козел, напсувал го и затворил слушалката.

В дежурната отначало решили, че е някой алкохолик, изпаднал в делириум, но за всеки случай проверили номера. Обаждането било не от домашен телефон, а от будката на телефонен автомат на ъгъла на улица „Болшие каменшчики“ и Таганския площад. Нарядът на патрулната кола разпитал продавачката от будката за цигари до телефонните кабини. Тя дала показания, че е видяла обадилия се.

Това бил мъж на около четиридесет години в скъпо черно кашмирено палто, дребен, хилав, трезвен. Продавачката му обърнала внимание, защото само единият от трите автомата работел, мъжът безуспешно се опитвал да се обади и изразявал недоволство. От третата кабина все пак успял да се обади, после си купил кутия френски цигари „Житан“ и си заминал с красива вносна кола, черна на цвят.

Кашмирено палто, цигари „Житан“, вносна кола, трезвен. Патрулът предал съобщението в районното управление на милицията.

Там го взели на сериозно, защото срещу старата сграда на „Малие каменшчики“, посочена от телефонния аноним, на улица „Болшие каменшчики“ се намирал четиринадесететажен блок, в който при съветската власт живеели големи партийно-стопански ръководители, а сега се заселвали сериозни бизнесмени. В блока живеели двама депутати от Държавната дума и трима членове на московското правителство. А след неотдавнашното покушение срещу един от московските вицепремиери и скандала, който вдигнал на ръководството на ГУ на МВР кметът Лужков, дори мисълта, че нещо подобно може да се повтори, предизвиквала уртикария на московските милиционерски шефове.