Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Това виждаш ли го?

— Е? — прояви той предпазлив интерес.

Добавих още една стотачка.

— Видях едно друго — беше принуден да си признае клошарят.

— Едно друго не ни клати — казах и прибрах парите.

— Видях! Всичко видях! Аз бях от самото начало! Само че няма да свидетелствам, имайте го предвид!

— Няма, няма. Не ни интересуваш като свидетел. Интересуваш ни като очевидец. — Връчих му двестате рубли и показах още една стотачка. — Това е премия. За точност и достоверност. Обаче трябва да си я заработиш.

— Пичове, голям късмет извадихте — заяви клошарят, вдъхновен от неочакваните финансови перспективи.

— Нацелихте десетката. Точно когото трябва.

Той ни отведе настрани и внимателно стовари раницата на асфалта.

— Въобще аз съм калибровчик шести разряд — започна той. Забеляза неудоволствието по лицата ни, прие го за недоверие и бързо се поправи: — Е, пети, пети! Обаче работех като за шести! А сега работя тук. Временни трудности, преходен период. Тия ги забелязах още през деня. Не наши. Не московчани. И номерът на колата не е московски. Въртяха се, озъртаха се. Едуард, викам си, тая работа не е чиста. Мястото, сами виждате какво е, скъп супермаркет, солидни хора пазаруват. Загрях, че дебнат някого. А пичовете сериозни, много сериозни. Едуард, викам си, дали не ти е време да се махнеш по-далеч от греха? Обаче отива към вечеря, най-богатото време, хората пийват бира, бутилките ги зарязват, не е хубаво. Въобще продължавам да работя. Обаче ги наглеждам от време на време…

— Колко бяха? — попита Боцмана.

— Първо ги наброих трима. Шофьорът седи в джипа, двама се мотаят. А после се оказа, че има и четвърти. Четвъртият се държеше в сянка. Чак когато се стигна до работата, се изтипоса.

— До каква работа?

— Приятел, не ме прекъсвай! Времето върви, значи, към вечеря, а те само си пушат, с биричка се глезят. И изведнъж виждам, хвърлиха бутилките, а в тях имаше още. Едуард, викам си, сега ще се почне. Обаче изобщо не загрявам на кого са хвърлили око. Уж всичко нормално, хората се прибират от работа, Сомов си дойде със запорожеца, докара дъщеря си от детската градина. Тукашен мъж, нормален, с протеза. С него едно момче, като син му е, обаче по личност не си приличат. Сомов е на ръст като мен, а момчето дълго и слабо. Сомов, значи, поведе дъщеря си към къщи, а момчето откара запорожеца към гаражите. Стои, чака. Явно няма ключ от гаража. Гледам, ония двамата взеха да се примъкват към него. Едуард, викам си, каква е тая работа? Тогава Сомов пак излезе, отвори гаража, извади две туби. Една изля в резервоара, другата сложи в багажника. А багажникът на запорожеца е отпред, отбележете си. После се навря в двигателя да регулира нещо, а момчето го отпрати. То отиде при приятелите си, стоят, пушат, бъбрят си. Ония двамата се приближават към него и нещо му казват. Показват своята кола. Да я измие или нещо такова. А той не се занимава с такива неща. Те извадиха мангизи, обаче той не. Нормално момче, притеснително. И тогава те, значи, го сграбчиха за ръцете и към джипа. Той се изтръгна, те му извиха ръцете и го влачат към джипа. И тогава той като се развика: „Тате!“ Сомов щеше да хукне към него, обаче протезата, протезата! Разбра, че няма да успее. Тогава скочи в запорожеца. Обаче той, кучето, не пали! Едуард, викам си, трябва да се измъкне момчето. Сомов никога не ми е отказвал петарка, като ми гори отвътре. И тъкмо, значи, се приготвих да се притека, към тия двамата скочи един дребен…

Прекъснах го:

— Какъв дребен?

— Абе никакъв. Дребен. Усмихва им се, разперил ръце, сега ще тръгне да ги прегръща. Едуард, викам си, тия вече са трима, а ти още си сам. И тогава Сомов запали. И газ, газ! И в движение — тряс в джипа! Тактиката си я знае — афганец! Право в джипа, загрявате ли? Към който влачеха момчето! За да не може, значи, да го отвлекат. Кур ще отвлекат! Шофьора на джипа го размаза в колата, тубата в багажника избухна. Боят в Крим, всичко в дим! Аз, значи, бързо превключвам на втори канал. А там! Ония двамата си почиват на асфалта, дребният се навел над момчето, помага му да стане. И точно тогава се изрисува четвъртият… Успявате ли да вникнете, пичове?

— Успяваме — кимнах аз. — Продължавай.

— Тоя четвъртият, значи, тряс по тиквата на дребния! С дръжката на пищова. Прас! Оня — пльос на земята! Другият хваща момчето и към прохода за парка драпа! Ония двамата се освестиха и след него. Като пияни гъски. И изчезнаха — завърши разказа си Едуард.

Помисли малко и добави:

— После ги изнасяха един по един.