Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— И той е тъпанар! Също като вас!

После тежко помълча и каза:

— Предайте на Калмиков да залегне на дъното. И не ми говорете, че не знаете как да се свържете с него! След два часа ще бъде обявена операция „Залавяне“. И не питайте защо! Как може да сте такива тъпанари!

— Няма да бъде обявена операция „Залавяне“ — възразих аз. — Няма основания. Калмиков е имал право на амнистия.

— Това ти го знаеш. И аз знам. А този, който ще обяви операцията, не знае!

— Ще научи.

— Кога? След един месец! Когато пратят запитване в правосъдното министерство и получат отговор. Какво ще стане през този месец? Да ви кажа ли? Ще очистят Калмиков в Бутирка! Ето какво ще стане! Вие не разбрахте ли с кого си имате работа?

— Ето! — каза Боцмана. — Точно това ми се въртеше из акъла!

— Може ли един въпрос по темата? — попитах аз.

— Давай — мрачно кимна Тюрин.

Наредих на масата снимките, направени от Боцмана, и избрах две, на които беше шофьорът на Мамаев:

— Той ли е наел Калмиков?

— Той. И пак той го предаде.

— Каква е тая студентка, дето е изпратила парите за стаята в общинската квартира?

Тюрин забоде пръст в една от снимките. На нея Мамаев стоеше до едно такси с някаква блондинка.

— Тази. Люска, любовницата му.

— Защо следователят не е разследвал делото?

— За това трябва него да питаш. Ще попиташ, когато се срещнете. Което ще стане бързо, ако продължавате да сте такива тъпанари!

— Вие сте изпратили седемдесетте хиляди долара за апартамента на жената на Калмиков — продължих аз.

— Били сте в пощата с актрисата Нина Забелина. Запомнили са я. Чрез нея стигнахме до вас. Защо?

— Буров ме помоли.

— С какво обясни молбата си?

— Каза, че го втриса от стиснатостта на Мамаев. Да използваш човека и да не му платиш, е кофти тон. Каза, че тази сметка ще бъде представена на Мамаев, когато му дойде времето.

— Знаехте ли за какво се купува апартаментът? За какво наистина се купува?

— Не.

— Сега знаете ли?

— Сега знам. Свърши ли?

— Само още нещо. Защо отговаряте на въпросите ми?

— Защото и аз имам въпрос към теб. И искам да получа отговор. Като на изповед. Тия четиримата в Мурманск — ваша работа ли са?

— Не.

— Да не лъжеш?

— Не.

— Казвах му! Казвах му на тоя тъпанар! — ядосано, злобно подхвърли Тюрин.

— Кого имате предвид този път? — полюбопитствах аз.

— Мамаев!

— За вас, виждам, всички са тъпанари. Без вас самият, а?

— Защо без мен? — озъби се Тюрин. — И аз съм същият тъпанар!

Той стана и тръгна към вратата. На прага се обърна:

— И още нещо. Вчера през нощта Мамаев се срещна с мурманския авторитет Гърка. Той е пристигнал в Москва с кадрите си. Защо? Не знам. Но това може да е важно. Правете си изводите. Адио… джентълмени.

Мурманският авторитет Гърка. В селището на Осетра Мамаев спомена за него. Намекна. С мръсен намек.

И тук ме парна.

Припряно набрах телефона си вкъщи, в Затопино. Вдигна Олга. Помолих:

— Извикай Калмиков.

— Той замина — отговори тя.

— Кога?

— Преди час и половина.

— Къде?

— Не каза. Мисля, че в Москва. Обръсна се. Какво е станало? Нещо случило ли се е?

— Нищо. Не се е случило абсолютно нищо — много горещо, с присъщата ми искреност я уверих аз.

И си помислих: „За сега не се е случило.“

Пътят от Москва до Затопино обикновено ми отнема два часа и половина. Когато бързам — три. Когато много бързам — четири. На излизане от града загубихме четиридесет минути, докато Боцмана доказваше на омоновците 11 11 ОМОН — отряди на милицията с особено предназначение. — Б.пр. , че има право да носи служебното си оръжие. Добре поне, че веднага, без да чака да го претършуват, показа пистолета, иначе имаше да миришем асфалта. Трудно живеят в Москва брюнетите. А ако на това отгоре са и малко мургави като Боцмана — съвсем.

Колкото повече се отдалечавахме от Москва, толкова по-свободно ставаше на Рязанското шосе. Пътят не ме напрягаше, мислите ми се избистряха. И колкото повече се приближавахме към Зараиск, толкова по-явно ставаше усещането, че не правя нещо както трябва.

При разговора на Осетра Мамаев каза, че мурманският авторитет Гърка прави справки за четирима московчани, които са били в района на ИТК-6 на петнадесети септември. Тогава даде да се разбере, че може да съобщи на Гърка координатите ни, а може и да не го направи. Но бързо съобрази, че не бива да говори с мен от позиция на силата, и даде заден.

Вчера през нощта Мамаев се е срещнал с Гърка. Защо?