Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Не разбирах от какво е предизвикан такъв взрив на емоции. Артиста също не разбираше. Неволно се оказахме в положението на зрители, които са включили телевизора в средата на филма и само по реакциите на героите се досещат, че в предишния епизод е станало нещо. Но лично аз нямах никакво желание да вниквам във взаимоотношенията на Мамаев и неговия началник на службата за сигурност. Затова казах:

— Тогава ние ви слушаме.

— Купувам документите.

— Нищо не купуваш! — развика се Тюрин и се обърна към мен: — Ти какво правиш, а? Знаеш ли къде отиваш? В пандиза отиваш! Тези документи са строго секретни, трябва да се съхраняват в архива на Военната колегия на Върховния съд! Кражбата на официални документи, извършена от корист или лична заинтересованост — това е член! Член триста двадесет и пети от Наказателния кодекс! Ясно? Преди даваха за това до пет години!

— А сега? — полюбопитства Артиста.

— Глоба до петстотин минимални заплати.

— Ох, че страшно! Това са цели хиляда и петстотин долара! Кошмар!

— Или до една година лишаване от свобода — зловещо добави Тюрин.

— Пастух, дръж се! — ободри ме Артиста. — Няма да те оставим. Ще ти носим колети. А когато вече не издържаш, ще ти пратим пила в щафета шпек от Черкизовския месокомбинат. С пилата ще изпилиш решетката, а с шпека ще пребиеш охраната.

— Може ли да помоля всички да помълчат? — вежливо се поинтересува Мамаев.

— Да! — подкрепи го Тюрин. — Цирк, разбираш ли, си правят!

— Купувам документите — повтори Мамаев. — Парите ще бъдат преведени веднага. Къде?

Той извади мобилния си телефон и се подготви да набере номера.

— Не бързайте — спрях го. — С помощта на тези документи вие смятате да обявите Калмиков за федерално издирване. Правилно ли съм разбрал?

— Това не ви засяга! Вие сте продавач. Аз съм купувач. Аз имам пари, вие стока. Какво ще правя с нея, си е моя работа!

— Смятате да вкарате Калмиков в затвора до края на живота му и по такъв начин да отстраните проблема. Искам да ви убедя, че това не е най-добрият изход.

— Точно така! — одобри Тюрин. — Съвсем не е най-добрият, Петрович! Говно е това, а не изход!

— Млъкни! — кресна Мамаев. — Защо да не е най-добрият, господин Пастухов?

— Не е хуманен.

— Не е хуманен. Ясно. И това ли е всичко?

— Малко ли ви се струва?

— Е, защо? Много силен аргумент. Но не в делови разговор.

— Тези документи няма да ви донесат никаква полза. Това въобще не е изход. Това е задънена улица.

— А какъв е изходът?

— Да разрешите мирно ситуацията. Да се споразумеете.

— С кого?

— Вие знаете с кого.

— Аз какво ти казвах? — енергично се намеси в нашия диалог Тюрин. — Какво твърдях? Споразумей се, Петрович! Пастухов ти дава добър съвет.

Мамаев внимателно ме изгледа.

— Струва ми се, че вие наистина го искате.

— Абсолютно вярно — потвърдих. — Наистина искам точно това.

— Защо?

— Това са си наши работи.

— Не си представяте каква е цената на въпроса.

— Защо да не си представям? Много добре си го представям. Вашият живот.

— Моят живот? — презрително, с неочаквана злоба повтори Мамаев. — Моят живот! По-добре помислете за своя живот! А за себе си ще се погрижа сам! Стига сме дрънкали. Продавате ли документите или не?

Изглежда, моята миротворческа мисия се беше провалила. Мамаев напираше като танк. И не виждах никаква възможност да го спра.

— Вие все пак искате да ги купите?

— Да, по дяволите, искам!

— Не го прави, Петрович, ще съжаляваш! — мрачно го предупреди Тюрин. — Жестоко ще съжаляваш!

— Ти! Заплашваш ли?! — подскочи Мамаев. — Ти ме заплашваш?!

— А какво ми остава? Думите не стигат до теб. Да, мамка му, заплашвам те!

— Колко приятно е да видиш такава преданост на сътрудника към неговия шеф — изкоментира Артиста. — Господин Тюрин, позволете да стисна честната ви ръка!

Той се надигна от диванчето, тържествено стисна ръката на недоумяващия началник на службата за сигурност, нещо му каза на ухото и широко се усмихна на Мамаев:

— Поздравявам ви, умеете да си подбирате кадрите!

— Мога ли да продължа? — попита Мамаев.

— Абе прави каквото искаш! — махна с ръка Тюрин.

— Благодаря. Попитах ви, господин Пастухов, къде да преведа парите?

— Взехте ли решение?

— Взех! Ще получите своите двадесет хиляди долара!

Тюрин беше прав, думите не достигаха до него. Той беше устремен към целта, виждаше я в това да получи документите и с тяхна помощ да реши своя проблем по най-простия, както му се струваше, начин. Набутваше се в поставения от Буров капан с тъпата упоритост на нощна пеперуда, летяща към гибелната за нея светлина.