Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Кой ги изнасяше?

— Как кой? Ченгетата! И тримата. Ей ги там, лежат. Ченгетата веднага налетяха като мухи, пожарната довтаса и линейката. Сомов в „Склиф“, шофьора на джипа в труповозката. Всичко отцепиха. Едуард, викам си, няма какво повече да зяпаш тук. И се ометох. Защото не ми трябва да ме ловят за свидетел. Само губивреме, а аз си имам работа.

— Какво стана с дребния? — попита Боцмана.

— Не видях. Видях как го обкръжиха ченгетата, а после нищо не видях.

— Ами момчето?

— Също не видях. Но аз не съм казвал, че съм видял всичко. Каквото видях, разказах ви. Не съм научен да лъжа. Не съм такъв човек. Питайте тук когото щете, всеки ще ви каже: не, не е такъв човек Едуард, да лъже. Дори за вашата премия няма да излъжа! Така!

Премията той си получи и гордо се отдалечи.

— Да вървим! — кимна ми Боцмана, решително разбута тълпата и мина под заградителната лента.

— Къде?! Назад! — засили се към него един сержант от милицията.

— Свои — подхвърли Боцмана, размаха картата си от „МХ плюс“ и ми подвикна: — Лейтенант! Още ли да те чакам!

— Идвам, другарю капитан, идвам — влязох бързо в етюда му.

Пресякохме двора и се приближихме до групата мъже, стоящи на прохода към парка покрай микробуса на дежурната група и трите трупа, покрити с черен полиетилен.

— Вие кои сте? — подвикна ни възрастен майор. — Кой ви пусна? Мамка му, сега ще дойде началството, а тук външни хора! Да се разкарат!

Номерът с картата от „МХ плюс“ тук не минаваше. Аз обясних:

— Наш другар е пострадал при произшествието. Искаме да разберем какво е станало с него.

— Какъв другар? Що за другар? Няма другари! Всички вече са господа! Сети се за другарите! Минете зад ограждението!

— Фамилията му е Мухин.

— Какъв Мухин? Не знам никакъв Мухин!

— Той е сътрудник на охранителна фирма.

— А, Мухин! Този Мухин! Тоя го знам. Късмет има вашият Мухин, дето не е употребил оръжие. Иначе имаше да доказва, че не е камила! Много дълго!

— Как е той?

— Нищо му няма. Треснали го по тиквата, но друго няма. Дава показания на следователя. Там, в латвията.

Посочих труповете:

— А на тия какво им има?

— Какво да им има? Не виждаш ли?

— Инфаркт?

— Ти луд ли си бе, момче? — шашна се майорът. — Какъв инфаркт? Вратовете им са прекършени! Инфаркт! Бандитите не умират от инфаркт. А защо? Защото! Не доживяват до инфаркти!

Мухата седеше в латвията на дежурната следствена група и старателно уверяваше следователя от прокуратурата, че се е озовал в Соколники случайно, ама абсолютно случайно, а в опита за отвличане на непълнолетния Игнат Калмиков, когото никога преди това не е виждал, се намесил изключително от чувство за граждански дълг, тоест от глупост. Главата му беше бинтована, но видът му бе бодър и искрен. Не мисля, че следователят му повярва, но му даде да подпише протокола от разпита, предупреди, че ще го извика за допълнителни показания, и го пусна.

— Е, похвали се — предложи Боцмана, когато се промушихме под заградителната лента. — Как така се осра?

— Ами нямам си очи на тила, нямам — озъби се Мухата. — Не засякох четвъртия!

— А трябва. Губиш квалификация.

— Абе нямаше го с тях! С джипа дойдоха трима.

— Откъде се е взел четвъртият?

— Дявол го знае! Появи се отнякъде.

— Нищо не се появява отникъде — назидателно отбеляза Боцмана. — Щом се е появил отнякъде, значи е бил там.

— Как е Игнат? — попитах аз.

— Всичко е наред — отговори Мухата. — Замина с майка си в „Склиф“. Там откараха и Сомов. Той е зле, много е обгорял.

Посочих към гаражите:

— Ония тримата — той ли?

Мухата кимна:

— Той.

Боцмана изобщо не можеше да разбере защо Мухата не е засякъл четвъртия бандит. Съдейки по всичко, той ги е подсигурявал. Обаче Мухата да не го засече? Това не можеше да бъде!

И на мен ми се струваше странно. Но имаше още една странност.

Набелязвайки плана за отвличането, мурманските мутри би трябвало да проведат реконгсцировка. Още повече че поръчката е била много сериозна, неслучайно самият Грък се е появил в Москва. И ако са я направили, то не биха могли да не разберат, че има много по-добър начин да свършат работата: да примамят и да отмъкнат Игнат в парка, там да го треснат с нещо по главата и спокойно да го натоварят в багажника на колата. А колата да паркират на алеята, където излизаше проходът между гаражите. Вместо това пред очите на всички те мъкнат момчето към мицубишито. Дори да бяха успели да го набутат в джипа, нямаше да стигнат далеч — някой непременно щеше да се обади в милицията. И после: да се мотаят из Москва с мурмански номера и вързан човек в багажника? Най-много до първия пост.