Виктор Левашов - Изчезнал безследно

А и презастраховката няма да попречи. Никак даже. Когато имаш работа с такъв като Калмиков, никаква предпазна мярка не е излишна.

Генералът от милицията, на чието бюро Мамаев сложи папката с протоколите от военния съд, си даде вид, че се радва на възможността да му направи услуга, но Мамаев достатъчно добре познаваше тая порода хора, за да му вярва на думи. И се оказа прав. На въпроса на Мамаев какво смята да предприеме, генералът въодушевено изложи плана за действие: ще пуснем запитване до Министерството на правосъдието на какво основание са амнистирали Калмиков, после ще им изпратим присъдата на военния съд, после…

— Не така! — злобно го прекъсна Мамаев. — Не така! Първо ще обявиш Калмиков за издирване, ще го арестуваш, а после ще се занимаваш с тая канцеларщина. После! Ето така! Разбра ли?

— Петрович, това е незаконно! — опъна се генералът, но като погледна потъмнялото лице на Мамаев, вероятно си спомни за министъра на правосъдието, лежащ в Бутирка в приличната компания на производител на фалшиви пари и наркотърговец, спомни си за специалния затвор в Тулун, последен пристан на продажните ченгета, които се бяха опитвали да седят на два стола, и се съгласи: — Ще го направим. Операцията „Залавяне“ няма да се получи, но за издирване ще го обявим. Утре.

— Днес!

— Е, добре, добре. Днес да бъде. Не разбирам защо така нервничиш!…

В края на работния ден Мамаев му телефонира, за да разбере какво конкретно е направено. Секретарката каза, че генералът е заминал на някакво местопрестъпление. Мамаев нареди да му предадат, че чака неговото обаждане. Генералът му звънна в десет часа вечерта. Както и предполагаше Мамаев, нищо не беше направено, станало ЧП 12 12 Извънредно произшествие. — Б.пр. и генералът трябвало…

— Кога е станало чепето?

— В осемнадесет и петнадесет.

— А преди това? Време ли нямаше? Времето, питам, ли не ти стигна?

— Не ме притискай! — повиши тон генералът. — Това чепе ти идва дюшеш. Търсим твоя Калмиков. В Соколники е направен опит да отвлекат сина му.

Мамаев изстина.

— Опит? — попита той с внезапно паднал глас.

— Ами да. Провалил се е. Охранителят попречил.

— Какъв охранител?

— От някаква частна фирма. Случайно се оказал там. Дребен, заразата, ама действал ловко. Елиминирал двама биячи. А какво е станало после, засега е загадка.

— Какво е станало?

— Пет трупа. Пет! Какво става в Москва, какво става! Мурмански бандити от ОПГ на Гърка. Единият изгорял в джипа, на трима им извили вратовете. Като на пилета…

— Кой? Кой им е извил вратовете?

— Не се знае. Никой нищо не е видял. А пък самият Грък… Тук въобще е някаква дивотия.

— Каква дивотия, мамка му?

— Седял в колата на една алея. На петстотин метра от двора, където се случило всичко. Нашите оперативници не го открили веднага. После се обадил някакъв мъж, казал, че видял подозрителна кола. Хукнали там, а в нея Гърка. Най-вероятно е чакал да доведат момчето. И видимо се е развълнувал прекалено силно.

— И какво?

— Инфаркт.

— Инфаркт?!

— Да, представи си.

— Научихте ли кой е поръчал отвличането?

— От кого? Трупове! Няма как да ги разпиташ. Така че издирваме Калмиков. По подозрение в съучастие. Той може да знае на кого и защо е бил нужен синът му. Веднага щом го намерим, ще пуснем в ход твоите документи.

— По подозрение в съучастие — повтори Мамаев. — Аз, естествено, не ги разбирам вашите работи…

— Приятно е да се чуе — изсмя се генералът. — Поне някой не ги разбира. Щото, разбираш ли, всички други ги разбират!

— Но все пак знам някои неща — продължи Мамаев.

— Помниш ли какво стана на петнадесети септември в района на мурманската ИТК-6? Видя ли сводката?

— Е, видях я.

— Помниш ли какво имаше в нея?

— Е, помня. Четири трупа. На двамата професионално извити вратовете, а другите двама… Почакай. Почакай, Петрович! Какво искаш да кажеш?

— Нищо. Само едно. През този ден Калмиков е излязъл от лагера.

— Но… Но това е… Ама не, глупости! Инфарктът е съвпадение! Разбира се, че е съвпадение.

— Какъв инфаркт? — кресна Мамаев. — Вратовете им са извити, а не инфаркт!

— Разбрах — каза генералът. — Разбрах всичко. Обявявам „Залавяне“. Веднага. Има всички основания. Слушай, Петрович… Що за тип е твоят Калмиков, а? Откъде се е взел? Откъде се пръкна такъв?

Мамаев тресна слушалката, без да отговори.

Ама що за страна? Що за шибана страна! Никой нищо не иска да свърши. На никого нищо не можеш да поръчаш. На никого нищо, за никакви пари! Лагер — ето най-доброто политическо устройство за тази страна. Да, лагер!