Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Да, измъчвайте го! — кресна Мамаев. — Не му давайте да пийне за изтрезняване!

— Така бива — зарадва се охранителят. — Ще го скапем! Ще пропее, шефе, всичко ще си изтропа!

Когато се прибра вкъщи, Мамаев посегна към бутилката „Хенеси“, но веднага решително я прибра в барчето.

— Виж, това е правилно, Петрович — одобри Николай. — Не е време за поркане.

— Я върви на…

Николай обидено присви устни и тръгна към вратата.

— Сядай! — заповяда Мамаев. — Ще си тръгнеш, когато ти разреша!

Тресеше го от ярост. Набутваха го в ъгъла. Него, Мамаев, го набутваха в ъгъла! Но той вече знаеше какво да направи.

Намери в бележника си нужния номер. Това беше домашният телефон на заместник-началника на питерския следствен арест „Кръстовете“.

— Мамаев се обажда. Извинявай, че те безпокоя — каза той, като се стараеше гласът му да звучи безгрижно. — Там при теб се пържи братът на Гърка. Знаеш за кого говоря. Мурманския Грък. Като приятел те моля: организирай му весел живот. Много весел. По пълната програма.

Като завърши разговора, той се обърна към Николай:

— Разбра ли всичко? След ден-два ще ти се обади Гърка. Братлето му има проблеми. Пресират го в „Кръстовете“. Ще го извикаш в Москва. С командата му. Спешно. После ще ни организираш среща. Но така, че никой да не разбере.

— Защо да го пресират? — неодобрително попита Николай. — Гърка и така ти е задължен до живот. Помоли го — ще направи всичко.

— Аз да го моля? — избухна Мамаев. — Той ще ме моли!

След като изпрати Николай, Мамаев още дълго се разхожда из кабинета си. „Рано пропя, козел такъв — мислеше си той. — Прибърза, пръч шибан, рано се зарадва!“

Мамаев и преди знаеше кой води играта срещу него. И знаеше какво иска от него президентът на Народна банка Буров.

Природен закон: когато бързаш, непременно става някаква тъпотия. Ако закъсняваш, попадаш в задръстване. Ако някой ужасно ти трябва, той е в отпуска. А ако, не дай боже, спешно са ти нужни пари, то можеш изобщо да не се съмняваш, че в банката ще оформят погрешно превода и мангизите вместо в Зараиск ще заминат в Задонск или Зауралск. В живота, както и в уличната навалица, е еднакво трудно и на тези, които търчат, и на онези, които едва се влачат. По този начин се запазва всеобщата хармония.

Боцмана завърши навреме снимките и видеозаписите на хората от най-близкото обкръжение на Мамаев и Буров, даде лентите във фотоателие, плати за спешно проявяване, но на другия ден, когато отиде да ги вземе, откри на вратата на пункта бележка. Фирма „Кодак“ уведомяваше уважаемите клиенти, че прекъсва работа за четири дни по технически причини.

Техническите причини се състояха в това, че се бе разболяла жената, която приемаше и предаваше снимките. Боцмана успя да открие адреса и телефона й, звъня цял ден, на следващата сутрин отиде в дома й и разбра от съседите, че не тя се е разболяла, а нейният баща, който живеел някъде в Калужка област. Той се опита да си получи поръчката от самата лаборатория, но там го разкараха решително и безвъзвратно: поръчките са хиляди, без бележката от приемния пункт не могат да открият снимките. Оставаше да се чака.

Успехите на Артиста също не бяха вдъхновяващи. Той научи без особени затруднения от кой пощенски клон са изпратени парите за стаята на Калмиков в общинската квартира на „Малие каменшчики“. Но номера на втория пощенски клон, откъдето бяха преведени седемдесетте хиляди долара за апартамента на Галина Сомова, не успя да научи. Госпожицата от счетоводството на фирма „Проджект“, която Артиста очарова, откри, че в компютъра няма данни за тази сделка. Имало ги е, тя си спомняше, но после са изчезнали. Би трябвало задължително да ги има в базата данни на централното счетоводство, но тя няма достъп до нея.

Наложи се Артиста спешно да сменя мишената. Той бързо си изясни кой има достъп до компютъра на централното счетоводство. Но с това неговият победен марш на скок прекъсна, както се задъхва атаката, когато на пътя на атакуващата рота изникне солиден дот 9 9 Дълговременна отбранителна точка, бетонно укрепление в системата на отбраната. — Б.пр. . Този дот се изпречи пред Артиста в образа на главната счетоводителка на фирмата.

По съветско време беше абсолютно безсмислено да търсиш подход към такъв обект, главните счетоводители бяха дами с желязна идейна закалка и на възраст, когато най-висшето наслаждение в живота е предаденият навреме годишен баланс. Новата тенденция да се вземат на работа млади служители, способни да заредят бизнеса със своята енергия, даваше известни шансове на Артиста. Главен счетоводител на фирмата за недвижими имоти „Проджект“ беше четиридесетгодишна дама, плоска като дъска, типична руска „бизнес уомън“. Тя вече беше загубила надежда да си уреди семейния живот, но още не се бе примирила с мисълта, че единственият начин да се изкефи на живота ще бъде работата. Всеки ден в шест и половина сутринта тя ходеше в спортния комплекс „Олимпийски“, изтезаваше се на тренажорите, после плуваше в басейна, за да се поддържа във форма.