Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Той стана. Но не си тръгна. Постоя до прозореца, загледан в оловния блясък на Чесна и жълтата, полегнала трева по брега, и пак се върна на масата. Сложи върху старите дъски големите си силни ръце, погледа ги, сякаш не бяха неговите, а някакъв предмет с неясно предназначение. После кимна сухо:

— Какво искаш да научиш?

Въобще исках да науча защо е идвал при него в колонията лично президентът на Народна банка Буров, но разбрах, че сега може да задам доста по-важен въпрос. И аз го зададох:

— Смяташ ли да убиеш Мамаев?

— Да — каза той, без изобщо да се учуди откъде знам.

— Защо?

— Договор.

— С кого?

— Не е важно.

— Добре, не казвай. Аз и така знам. Хайде от началото. Кога идва при теб този човек? — посочих към екрана, където в нелепа поза, с протегнат над стъпалото щъркелски крак беше застинал президентът на Народна банка.

— Преди половин година. Дойде с вертолет в лагера. Взеха ме от промишлената зона и ме отведоха при началника на колонията. Когато ме вкараха, началникът излезе. Той каза, че е дошъл от Москва, за да говори с мен.

— За какво?

— Каза, че ще има амнистия и ще ме измъкне.

— Представи ли се?

— Не. Каза, че този, който ме е предал, е подставил и него. Затова е заинтересуван да изляза на свобода.

— Какво още каза?

— Показа ми документи. В единия беше написано, че преимуществено право да се разпорежда с апартамента на Галина има банка „Евро Аз“.

— Това е банката на Мамаев — подсказах аз.

— Знам. И във всеки момент могат да й вземат апартамента или да я накарат да плати седемдесет хиляди долара.

— Виж ти какво било!

— Той каза, че е откупил апартамента на Галина. Сега й принадлежи напълно. Показа ми договор. Нотариално заверен, с печати.

— Принадлежи? — уточних аз. — Или ще й принадлежи, след като убиеш Мамаев?

— Попитах. Той каза: принадлежи. Без всякакви условия. Когато се върнах в Москва, проверих всичко. Никой няма никакви права над апартамента. Само тя. Но аз и преди това знаех, че документите са истински.

— Защо?

— Човекът е такъв. От тези, дето играят на едро.

— Това ли е всичко, което ти каза?

— Не. Каза, че иска Мамаев да си получи заслуженото. Но не настоява. Трябва да реша сам. Ако кажа „да“, да пратя телеграма. Когато се върна в Москва.

— И ти прати телеграма. Каква?

— „Договорът ще бъде изпълнен.“ Ден след това до поискване в Централната поща трябваше да има плик за мен. С документи и кредитна карта „Виза“. Разходите за жилище, транспорт, оръжие. И с пейджър, от който ще дойде заповедта.

— Каква?

— „Действайте.“ Ако в течение на двадесет и четири часа не дойде сигнал за отмяна на заповедта, трябва да го направя.

— Изтегли ли пари?

— Да.

— Купи ли оръжие?

— Не ми трябва оръжие.

Той беше прав. Наистина не му трябваше оръжие. Той самият беше оръжие. Прав беше и в оценката на Буров. Такива като Буров винаги играят на едро. Бива си го: зарязал всичките си дела и сам долетял в лагера. Какъв ли е залогът в тая игра?

— Ти не ми каза кой е този човек? — напомни ми Калмиков.

— Сега ще ти кажа — обещах аз. — Това е президентът на Народна банка Игор Сергеевич Буров.

Тук обаче и той се шашна.

— Е? Сега разбра ли какво става? — попитах аз.

— Какво?

— Прекарват те. Първо те е прекарал Мамаев. Сега иска да те прекара Буров. Не знам защо. Знам само едно: използват те.

— Мен са ме прекарвали цял живот. И никой нищо не е давал в замяна. Този човек направи това, което аз не можех. Което никой не направи. Даде апартамент на моите. Ще направя каквото иска.

— Ще убиеш Мамаев?

— Да.

Той така произнесе това „да“, че разбрах: ще го убие. И всичките ми думи са безполезни. Попитах:

— Ако Док ти каже, че не е нужно да го правиш, ще се откажеш ли?

— Не.

— Ако ти го каже жена ти?

Той премълча.

— Синът?

— Недей, момче. Не се опитвай — сухо каза той. — За тях ме няма. За тях аз съм изчезнал безследно през осемдесет и четвърта година.

— Ти не си изчезнал безследно за тях през осемдесет и четвърта — възразих. — И дори не си загинал през осемдесет и осма. За генерал Лазарев си разстрелян през осемдесет и осма, а трупа ти изгорили в негасена вар. А за Галина и Игнат те има. И точно това е проблемът ти.

— Не ме мъчи — враждебно, почти със заплаха повтори той.

— Добре, няма. Само един въпрос. А ако самият Буров отмени заповедта?

— Тогава да.

На стълбите се появи Настьона и тържествуващо се развика:

— Ето къде сте били! Гледате си филм, а аз не бива! Не е честно! — Тя ми подаде мобилния телефон. — Обажда ти се Артиста. Можете да си бърборите колкото искате, но чичо Костя ти го вземам. Той да не е само за теб!