Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— О, Господи! — каза Люска. — Папа! Не ти ли се струва, че живеем в преобърнат надолу с главата свят?

Чак преди разсъмване, когато Люска заспа, а Мамаев отиде в кухнята да изпуши една цигара, най-после си спомни фразата, която се въртеше из главата му през целия ден:

„Есента дарява със жълтици уличния музикант.“

И веднага след това си спомни, че не преведе, както обеща на Пастухов, двадесет хиляди долара в сметката на рехабилитационния център на доктор Перегудов. Първо се ядоса на себе си, защото не понасяше и най-дребната неточност в работата и не прощаваше такова нещо нито на своите служители, нито на себе си. Но после махна с ръка: майната му. Каквото и да е научил Пастухов за Калмиков, то нищо няма да промени.

Изминалият спокоен есенен ден сякаш беше изпълнил със спокойствието си и самия него. Всички съмнения изчезнаха. Архивът на Военната колегия на Върховния съд — това са документи под строг отчет. Те не биха могли да пропаднат. Значи ще се намерят. След ден-два с издирването на Калмиков ще се заеме милицията. Ченгетата имат много повече възможности от наемниците. А виж, той ще се погрижи ченгетата да се разтичат с пълна сила.

Тюрин се обади вечерта два дни след тази разходка и каза, че ей сега ще намине. По мрачния вид на началника на службата за сигурност Мамаев разбра, че новините, които носи, са лоши.

Той грешеше — не бяха лоши. Много лоши бяха.

Както винаги Тюрин беше с костюм от „Армани“ и модна вратовръзка, но въпреки това имаше вид на районен оперативник, който няколко дни е следил престъпник, а после си е изяснил, че през цялото време е вървял по лъжлива следа, гонил е вятъра.

— На шестнадесети декември осемдесет и четвърта година в Кандахар не е имало никакъв военен съд — докладва той.

— Как така не е имало? — учуди се Мамаев.

— Ами не е имало. Ако се замисли човек, не би могло и да го има. Смятай сам. На четиринадесети декември става диверсията, а на шестнадесети веднага съд? Провели са цялото разследване за два дни?

— Нищо не разбирам — каза Мамаев. — Ами протоколите на оня мухльо? Той да не ги е измислил? За да ме изцица? Тетрадката нали е стара!

— Може и да не ги е измислил. Дори най-вероятно не ги е измислил. Тук има нещо друго, Петрович.

— Какво друго? — разяри се Мамаев. — Какво друго може да има? Лошо сте търсили — ето ти цялото обяснение!

— Добре търсихме — възрази Тюрин.

— Значи са изгубили архивите!

— Нищо не са изгубили. Всички архивни дела на Военната колегия от декември осемдесет и четвърта година са си на мястото. А такъв процес не е имало. Ще ти кажа нещо повече. Проверих по картотеката свидетелите, които са били разпитвани на процеса. Не са служили такива в Съветската армия. Нямало е такъв командир на полк. Не е имало и такъв началник охрана на летището. Та значи…

— Почакай, не бързай! — раздразнено го прекъсна Мамаев. — За къде бързаш?

— За никъде.

— Аз също. Хайде да се оправим! Имало ли е диверсия на летището?

— Диверсия е имало.

— Самолетите взривени ли са?

— Взривени са.

— Но военен съд е нямало?

— Военен съд е нямало.

— Тюрин, какви ги дрънкаш? Самолетите сами ли са се взривили?

— Не са гръмнали сами. Диверсията са извършили муджахидините. Калмиков няма нищо общо. На петнадесети декември е изчезнал безследно. Така е записано в досието му. Аз между другото не съм първият, който се е заинтересувал от досието. Преди мен го е вземал Пастухов. В регистрационния дневник е записана фамилията му. А за диверсията ми разказа полковникът от архива. Дори ми показа запис в историческата книга на авиополка. Това е нещо като хроника, каквато водят във всяка военна част. Преписах си я. Ето какво пише там…

Тюрин извади бележника си и прочете:

— „На четиринадесети декември осемдесет и четвърта година в двадесет и три и петнадесет московско време в резултат на диверсия, извършена от агентурата на Ахмед хан, бяха взривени един фронтови бомбардировач Су-24, два фронтови изтребителя МиГ-29 и два военнотранспортни самолета Ил-76. Един редник от охраната на летището загина, четирима бяха ранени.“

— Как да се разбира всичко това? — озадачи се Мамаев.

— Нищо не мога да кажа. Само едно. Прав бях за оная тетрадка на Калмиков със схемите за покушението срещу теб. Той наистина е учил в академията на ГРУ, в източния факултет. Подготвяли са го за работа в Азия. Тук може да има само едно обяснение, Петрович. Ще ти се стори фантастика. На мен също ми се струва фантастика. Но нямам никакво друго.