Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Президентът на Народна банка беше дълъг и кльощав като Дон Кихот. Но имаше и нещо пиратско в него: остро засукани мустачки, опулени очи, нахален безстрашен поглед. Обаче разговаряше без наглост, като равен с равни. Каза, че ни е препоръчал сериозен бизнесмен, на когото преди време сме оказали голяма услуга. Назова фамилията му. Наистина преди три години бяхме свършили една работа за него. Аз проверих. Бизнесменът потвърди, че господин Буров го е помолил да му препоръча сериозни хора за някаква конфиденциална задача.

Заплащането беше прилично, не се усещаше никакво двойно дъно в поръчката. Ние се съгласихме, макар да не разбрахме съвсем защо президентът на Народна банка е така заинтересуван да не се случи нищо с Калмиков по пътя му до Москва.

Аз и сега не разбирах. Ако се вярва на Дьо Финес, като заместник–министър на финансите Буров е помагал на Мамаев, поддържал е проектите му. Каква полза има Буров да бъде убит Мамаев? Каква е играта на Флибустиера? Ако, разбира се, това е негова игра.

В мъглата има само един начин да не се заблудиш: да се движиш от един ясен ориентир към друг. А като начало — трябва да намериш този ясен ориентир. В нашия случай: да открием кой е превел парите за жилището на жената на Калмиков. Седемдесет хиляди долара в рублев еквивалент не се превеждат всеки ден по пощата. Навярно са запомнили този човек и го помнят още след две години и половина. Следствието не го беше открило, защото следователят не е знаел къде да търси. А ние знаехме. Ако предположенията ми са верни, трябва да го търсим в обкръжението на Буров.

Оттук се очерта и планът за действие.

Тайно да се заснемат с фотоапарат и видеокамера най-близките сътрудници на Мамаев и Буров. Това изискваше предпазливост и търпение. Тъкмо работа за Боцмана.

Да се разбере във фирмата за недвижими имоти „Проджект“ от кой пощенски клон са били изпратени парите за стаята в общинската квартира на „Малие каменшчики“ и за тристайния апартамент в Соколники. Ясно, че просто така няма да ни дадат такива сведения. Получаването на тази информация изискваше нахалство, ловкост и тънко познаване на женската душа. Най-подходящата роля за Артиста.

Да се открие Калмиков, изчезнал след завръщането си в Москва. Тази задача възложих на Мухата. Калмиков не се беше обаждал на Док, не се бе появявал нито в своята стая в общинската квартира, нито в рехабилитационния център. Но имаше едно място, където той трябваше да се появи: край блока в Соколники. Точно там пратих Мухата, който умееше безследно да се разтваря във всяка тълпа.

Като всеки нормален ръководител възложих на себе си най-отговорната част от работата, макар и не най-трудната, честно казано: работата в архива.

В Централния архив на Министерството на отбраната в Подолск отидох с Док. За да получим достъп до досието на Калмиков, измислихме простичка легенда. В рехабилитационния център, който ръководи доктор Перегудов, се намира бивш майор от Съветската армия, страдащ от амнезия след тежко черепно–мозъчно раняване. За него се знае, че е воювал в Афганистан. Сега състоянието му се подобрява. За да му се помогне да си възстанови паметта, трябва да се проучи биографията му, да се научи за него колкото се може повече. Всеки, дори най-незначителен епизод от неговото минало може да активизира поразените участъци от мозъка му, да ускори оздравяването.

Но не се наложи да лъжем много. Служебната карта на ръководителя на рехабилитационния център веднага настрои дружелюбно полковника, старши научен сътрудник от архива. Той съчувствено разпита за дейността на центъра и нареди да ни дадат папката с досието на военнослужещия Константин Игнатиевич Калмиков.

Съдържанието на папката поразяваше с лаконичността си.

„Роден през 1956 година в Ташкент. Родителите му загинали през 1966 година по време на земетресението. Израснал в детски дом в Рязан.

1973–1977. Рязанското училище на ВДВ 7 7 Въздушнодесантните войски. — Б.пр. . Дипломирал се с отличие.

Произведен в чин лейтенант.

1977–1979. Московски военен окръг, в.п. №… Предсрочно произведен: старши лейтенант, капитан.

1979–1981. Обучение във Военната академия на Съветската армия, Втори факултет. Произведен в чин майор.

1981–1984. Демократична република Афганистан. Разузнавателното управление на 40-а армия.

Атестации. Характеристики. Награди: медал «За храброст» и орден «Червена звезда» — 1982, боен орден «Червено знаме» — 1983 година.“