Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Да — потвърди Док.

— Офицери?

— Да.

— Воювали ли сте?

— Да.

— Чечня?

— Че къде другаде?

— Тогава сами разбирате всичко. Адът не е изчезнал. Ние си го влачим от миналото в бъдещето. Сами си го мъкнем. Не, аз не съм се занимавал с Афганистан. Но има един човек, който знае всичко за Афганистанската война. Наистина, не съм сигурен, че ще поиска да сподели знанията си. Тук всичко зависи от вас. Ако успеете да го убедите, че не ви движи празно любопитство — ще ви разкаже. Ако не — няма.

— Ще опитаме — каза Док.

— Тогава си запишете: генерал-лейтенант Лазарев. Сега е пенсионер. Живее някъде край Москва. Преди време идваше тук, в архива. Искаше да анализира уроците от Афганистанската война. После го заряза. Каза: на никого не е нужно. Това е неправилно. Ако сега не е нужно, ще потрябва в бъдеще. Но не успях да го разубедя. Опитайте се да го намерите. В Афганистан е командвал отряда „Каскада“. Той би могъл да знае за вашия пациент. Имате ли още въпроси?

— Имаме — каза Док. — Какво е станало в Афганистан през декември осемдесет и четвърта година?

— Петнадесети декември осемдесет и четвърта година — уточних аз.

— Добре, младежи, много добре — кимна полковникът. — А аз вече си мислех, че няма да попитате. Какво е станало на петнадесети декември, не знам. Но знам какво е станало на четиринадесети декември. На четиринадесети декември осемдесет и четвърта година в двадесет и три часа и петнадесет минути московско време на съветското военно летище до Кандахар е била извършена една от най-големите диверсии през цялата Афганистанска война. Били са взривени наш бомбардировач, два изтребителя и два военнотранспортни самолета. Провален бил наш десант в тила на муджахидините. Ето какво се е случило през този ден. Затова и ви казах, че амнезията на вашия пациент може да не е последица от раняването, а от нещо съвсем друго.

Той ни даде малко време да смелим информацията и предупреди:

— Само не си правете прибързани изводи, младежи. Вие сега сте в известен смисъл историци. Това е висока длъжност. Тя задължава. Историкът не бива да е припрян. Припреният историк — това е политик. А какви са политиците? Паразити. Паразитират върху всичко. Върху липсата на памет у народа, върху неговите нещастия, върху неговите надежди за по-добро бъдеще. Желая ви успех. А на мен вече ми е време да пробия линията „Манерхайм“.

— Желаем ви победа — на свой ред му пожела Док.

— Иска ли ти се да си историк? — попитах Док, когато излязохме от сградата на архива — сякаш изплувахме от мрачните дълбини на миналото в безгрижното съвремие с безоблачно небе и пламтящи под слънцето брези.

— Не — мрачно отвърна той. — Исканията ми са къде-къде по-скромни. Искам само да бъда ръководител на рехабилитационен център, който има в сметката си поне хиляда долара.

Аз се учудих:

— Нима Мамаев не е превел парите?

— Сутринта ги нямаше.

— Сега ще оправим това — самонадеяно обещах аз и набрах номера на секретариата на „Интертръст“. — Тук е Пастухов. Свържете ме с господин Мамаев. Спешно.

— По какъв въпрос? — поинтересува се женски глас, звучащ интонационно като добре обучените кучки на секретарска длъжност. Мисля, че специално ги обучават на тази интонация. Като походката на манекенките.

— По интимен — съобщих аз. — Дълбоко интимен.

— Не съм сигурна, че господин Мамаев може да говори с вас. Той има посетител.

— Ами попитайте. Току-виж се оказало, че може.

— Как да докладвам за вас?

— Много просто. Кажете му: обажда се Пастухов, наемник.

— Какъв наемник? — обърка се тя.

— Обикновен. Обикновен наемник.

— Минутка, ще разбера. Господин Пастухов, свързвам ви.

— Слушам — разнесе се гласът на Мамаев. — Какво има при вас?

— Въпрос. Доктор Перегудов кой знае защо не е открил в сметката на своя център аванса от пет хиляди долара.

— Вие изработили ли сте вече пет хиляди долара?

— Не — казах честно. — Пет хиляди не. Но ставаше дума за аванс.

— Колко сте изработили?

— Трудно е да се каже. Стотина долара — реших да се направя на скромен.

— Сто и ще получите. За съвета, който ми дадохте.

— Аз ви дадох няколко съвета. Единият беше да си пишете завещанието. Да не сте решили да го последвате?

— Вие ме посъветвахте да се обърна към милицията — раздразнено ме прекъсна Мамаев. — Това и смятам да направя. Утре Калмиков ще бъде обявен за федерално издирване. Остатъка от живота си ще прекара зад решетките. Нашият договор е прекратен, господин Пастухов. А стоте долара веднага ще преведа.