Виктор Левашов - Изчезнал безследно

След като се върна от поликлиниката, Сорокин неочаквано реши да се обади на адвоката Кучеренов. В колегията му казаха, че е болен. Домашният телефон дълго не отговаряше, после жена му вдигна слушалката. Сорокин се представи и помоли да повика адвоката на телефона.

— Той не може да дойде до телефона — отговори тя.

— Нали не възразявате аз да намина? Много ми е нужно да поговоря с него.

— Той не може да поговори с вас. Не може да говори.

— Защо? — попита Сорокин, изстивайки от кошмарно предчувствие.

— Защото изобщо не може да говори! На руски език ви казвам! Той не може да говори! Може само да мучи!

Сорокин внимателно затвори слушалката. Държеше я с лявата ръка. Дясната му ръка висеше като въже. Мускулите й бяха омекнали, сякаш бяха парцалени.

Ръката му съхнеше.

И съдията Сорокин разбра какво значеше фразата на Калмиков, че скоро безсъницата ще спре да го мъчи.

Безсъницата не измъчва мъртвите.

Още от самото начало, от процеса срещу Калмиков, на който ни замъкна Док, аз не вярвах, че той е наемен убиец. Бяха го прекарали. Направили го бяха бита карта в играта, за да го изхвърлят накрая. В колония със строг режим. За шест години.

Играта беше започнал Мамаев. Вече бях съвсем сигурен. Дарението от хиляда долара му бе дало формален повод да отиде в рехабилитационния център и да се заинтересува от неговите дела. Док си припомни това посещение. Появата на Мамаев не го учудила. Бизнесмените, оказали финансова помощ на центъра, имали навика да се интересуват за какво са отишли даренията им. Проблемите на центъра бяха не само финансови, но и в трудоустрояването на пациентите. Мамаев прегледал досиетата на всички сегашни и бивши пациенти, обещал да помисли какво може да направи за тях и си заминал. След няколко дни някакъв човек предложил работа на Калмиков.

Кой е той? Ако разсъждавам правилно — някой от обкръжението на Мамаев, негово доверено лице. Вероятно същият човек е превел парите за стаята в общинската квартира в стария блок на „Малие каменшчики“, в чийто антресол преди настаняването на Калмиков са скрили куфарчето със снайпера „Винторез“.

Как да се изясни това? Единствената възможност е да се заснемат на видео най-близките сътрудници на Мамаев и да се покажат на Калмиков. Може да го познае. Поръчителят е разговарял с него вечерта в тъмния парк, бил е с шапка и черни очила. Така може да се скрие лицето, но пластиката на движенията и характерните жестове не можеш да прикриеш. Те ще разкажат на опитния наблюдател повече, отколкото снимката анфас и профил. А че Калмиков има тренирано око, кой знае защо не се съмнявах. Ако експериментът успее и поръчител се окаже някой от хората на Мамаев, ще е по-лесно да се разбере каква е играта му.

Виж, по-нататък беше пълна мъгла. Седемдесет хиляди долара за апартамента на жената на Калмиков — тук се усещаше нечия друга ръка. Още по време на процеса срещу Калмиков Док предположи, че жилището е купено, за да се натопи абсолютно сигурно Калмиков. Което и стана. Но едва ли това е била единствената цел. Тук се усещаше някаква многоходова комбинация с далечен прицел. Механизмът й беше съвсем неясен, но резултатът бе налице: Мамаев знаеше, че животът му е под заплаха. И то много сериозна. По време на разговора с мен в селището на „новите руснаци“ на Осетра той се перчеше, но аз виждах в какво състояние е. Да се каже, че беше разтревожен, значеше нищо да не се каже. Той разбираше, че срещу него е направен силен ход. Със същата карта, която той смяташе за бита. Тази карта бе Калмиков.

Кой е направил този ход?

От всичко излизаше, че е президентът на Народна банка Буров. Както го нарече моят банкер — Флибустиера. Иначе за какво му беше да ни наема и да ни плаща Калмиков да се добере жив и здрав до Москва?

А той ни нае. Прати имейл на сайта на „МХ плюс“ с предложение да се срещнем, определи срещата в офиса на банката. Но Мухата заяви, че водим делови преговори само на своя територия в „Неглинка“. Боцмана предпазливо забеляза, че за такъв солиден клиент може и да направим изключение, но Артиста подкрепи Мухата: „Ако му трябваме, ще дойде. Тъкмо ще разберем доколко сме му нужни.“

Той дойде. С двама добре обучени телохранители. В страховит черен джип „Линкълн Навигатор“. Тогава не знаех, че прякорът му е Флибустиера. Ако знаех, щях да кажа, че джипът прилича на пиратска шхуна, липсва му само Веселия Роджър на калника.