Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Трето. Безпрекословно подчинявайки се на своя командир Пастухов, те прекалено често игнорират указанията на ръководителите на операцията, като постигат целите чрез методи, които на самите тях им изглеждат по-оптимални.

Четвърто. Въпреки че от доста дълго време оперативният отдел на УПСМ не ги привлича за сътрудничество и следователно не им изплаща никакви хонорари, съдейки по всичко, те не изпитват недостиг на финансови средства, макар че само един от тях, Пастухов, работи в построен от него дърводелски цех. Възможно е да изпълняват конфиденциални поръчения на частни лица или бизнес структури, но не бива да се изключват и връзките им с престъпния свят — дори ако засега такива няма, те са напълно възможни в бъдеще.

Не ми беше разяснено от какво конкретно е продиктувано запитването на СВС, затова съм лишен от възможността да направя по-подробни коментари. Началник на оперативния отдел на УПСМ

Тюрин внимателно следеше реакцията на шефа си.

— Е, какво ще кажеш?

— Любопитен документ — оцени го Мамаев. — Много любопитен.

— Слабо казано. Разбра ли какви са те?

— Да. Наемници.

— Точно така. Целият въпрос е: кой ги е наел?

Мамаев си имаше съображения по този повод, но премълча.

— Има още едно друго — след като не получи отговор, продължи Тюрин. — Ти ме пресираш, намекваш за компенсации разни…

— Не си надувай цената — прекъсна го Мамаев. — Кажи благодаря, че не те изгоних, когато проспа килъра.

— Аз съм го проспал?

— А кой? Ти си началник на службата за сигурност. Килърът три месеца е ходил по петите ми. Къде е била твоята служба? За какво ти плащам?

— За това, че умея да мълча.

— Какво намекваш, мамка му? — кипна Мамаев.

— Не се пали, Петрович — мрачно го посъветва Тюрин. — Не се пали. Ти ми плащаш, но не си ме купил. Аз не се навирам в твоите работи. Наиграх се да служа на закона. Стига ми. Твоите дела са си твои. Но и ти не ме принуждавай да говоря за това, което не искам. Разбра ли? Не ме принуждавай! Да продължавам ли? Или пак ще се правиш на девственица?

— Докладвай!

— Помниш ли тетрадката, която иззеха от Калмиков? С твоите маршрути и схемите за покушение.

— Е, и?

— Помниш ли я, или не я помниш?

— Помня!

— Сега виждам, че я помниш. Не ми излизаше от главата. Имаше нещо в нея, даже не знам какво. Нещо непонятно. Всички тези условни обозначения. Усещаше се система, школа. Накратко, помолих моите момчета да я копират. И показах копието на оня от ФСС. А той, ще отбележа, навремето е завършил Академията на КГБ. И знаеш ли какво каза?

— Секунда — прекъсна го Мамаев, като забеляза на пулта на интеркома сигнал за спешно повикване.

— Обажда се президентът на Народна банка господин Буров — докладва секретарката. — Ще говорите ли?

Мамаев се намръщи. Никаква работа нямаше с Буров. Срещайки се в Белия дом или на икономически съвещания, те си кимаха отдалеч, като при това Буров сякаш заговорнически му намигаше. Тези намигания никак не се харесваха на Мамаев. След паметната среща в офиса на Народна банка те бяха разговаряли само веднъж — преди три месеца. В разговора Буров показа подозрително добра осведоменост за делата на „Интертръст“. На Мамаев това съвсем не се хареса. Нямаше никакво желание да влиза в контакт с него, но и не виждаше причини да се измъква от разговора. Затова нареди:

— Свържи ме.

— Приветствам ви, уважаеми господине — чу се в слушалката козешкото тенорче на Буров. — Как е самочувствието?

— Благодаря, нормално — сдържано отговори Мамаев.

— Е, стига, стига! Нормално. Руските бизнесмени не могат да имат нормално самочувствие по дефиниция. Тук при мен случайно попадна една бумага. Съвсем случайно. Даже представа нямам откъде се е появила. И си помислих, че трябва да я видите. Със собствените си очи. Сега ще ви я изпратя по факса. Ще е добре вие лично да получите факса. Впрочем, както искате. А засега — всичко хубаво.

В слушалката записукаха кратките сигнали за свободно.

— Поседи малко — подхвърли Мамаев на Тюрин и излезе в приемната.

След минута звънна факсът и от него изпълзя един лист. Мамаев бързо прочете текста, скри листа в джоба си и се върна в кабинета.

— Какво е станало? — попита Тюрин.

— Продължавай. Показал си копие от тетрадката на оня от ФСС. И той е казал…

— Той каза, че тези схеми може да направи само човек, който е минал курс на обучение… Сещаш ли се къде?

— В академията на КГБ.

— По-лошо, Петрович. Много по-лошо. В академията на Главното разузнавателно управление на генщаба.