Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Тюрин отиде дотам, но офисът беше заключен. Никаква табела. Местният квартален съобщи, че момчетата са нормални, от бившите военни. Отначало висели в офиса по цели дни, чакали клиенти, сега се вясват от време на време. Не им потръгна работата, заключи кварталният.

Това не беше информацията, която искаше да получи Мамаев. Изобщо не беше информация. Нормални момчета, бивши военни, по цели дни заключен офис. Това можеше да бъде какво ли не. След като поразмисли, Тюрин реши да ги подхване от другия край. Той се срещна със стар познат, полковник от „Лубянка“, с когото някога беше имал служебни контакти, и го помоли да проучи тази четворка по линия на ФСС.

След два дни Тюрин влезе в кабинета на Мамаев, разпръсквайки около себе си як конячен аромат, и положи пред шефа си ксерокопие от докладна записка. Но не изглеждаше тържествуващ, а много разтревожен. И дори постоянната му сънливост беше изчезнала.

— Чети, Петрович. Докладната е отпреди три години, но не е изгубила актуалност. Няма да казвам какво ми струваше да я получа.

— Какво?

— Пет стотака в зелено. И невероятно количество френски арманяк. Но документчето е много любопитно. Струваше си.

Мамаев прочете:

„До ФСС на РФ

От началника на оперативния отдел на УПСМ полковник Голубков.

Оперативният отдел на УПСМ разполага с определена информация за група бивши руски военнослужещи, привлекли вниманието на СВС…“

— Какво е това УПСМ?

— Попитах. Знаеш ли какво ми отговори той? „Не питай, Тюрин. По-добре е да не знаеш.“ Така ми каза моят познат. А той е от тия, дето знаят какво говорят.

— И не ти каза? — не повярва Мамаев.

— Каза, разбира се. Някъде на втория литър. Управление за планиране на специални мероприятия. А виж на кого е подчинено… — Тюрин многозначително вдигна очи към тавана. — По-добре е да не питаш.

Мамаев се върна към текста:

„А именно:

бившият капитан от спецназ С. С. Пастухов (псевдоним Пастух), род. 1970 г., живущ в с. Затопино, Зараиски район, Московска обл.;

бившият капитан от медицинската служба И. Г. Перегудов (псевдоним Док), род. 1963 г., живущ в гр. Подолск;

бившият старши лейтенант от спецназ Д. А. Хохлов (псевдоним Боцмана), род. 1968 г., живущ в гр. Калуга;

бившият старши лейтенант от спецназ С. Б. Злотников (псевдоним Артиста), род. 1969 г., живущ в гр. Москва;

бившият лейтенант от спецназ О. Ф. Мухин (псевдоним Мухата), род. 1972 г., живущ в гр. Москва…“

— Перегудов е докторът от рехабилитационния център при болницата, където се е лекувал Калмиков — припомни Тюрин. — Другите четирима са онези същите.

„Всички гореизброени лица са служили в Чечня и са участвали непосредствено в бойните действия в състава на специална диверсионно-разузнавателна група, оглавявана от Пастухов. Операциите на групата са се отличавали с висока резултатност, което неведнъж е било отбелязвано от командването. Всички членове на групата имат медали и ордени на РФ, а Пастухов е награден и с американския орден «Бронзов орел» за освобождаването на отвлечените от чеченски терористи репортери на Си Ен Ен Арнолд Блейк и Хари Грийнблат.

През пролетта на 1996 година със заповед на зам.-министъра на отбраната всички членове на групата начело с Пастухов са били разжалвани и уволнени от армията «за неизпълнение на бойна заповед». По неизвестни причини липсва каквато и да било информация за случая.

През лятото на 1996 година поради възникнала ситуация. Оперативният отдел на УПСМ привлече Пастухов и членовете на бившия му екип за участие в мероприятие, изискващо висока професионална подготовка, но изпълнителите да нямат никаква връзка със спецслужбите. Поставените пред тях задачи бяха изпълнени доста успешно. Това ни даде основание и по-късно да търсим от време на време услугите им…

Но в последно време не поддържаме с тях никакви взаимоотношения.

Всички те са професионалисти от извънредно висока класа, до съвършенство владеят всички видове огнестрелно и хладно оръжие, бойна и гражданска техника, изключително ефективни методи на ръкопашен бой, притежават навици за оперативна работа и т.н. Но вътрешното духовно прераждане, настъпило във всички тях след уволнението им от армията и особено в Пастухов, ни принуди да се откажем напълно от всякакви форми на сътрудничество с горепосочените лица.

Първата причина за това е тяхната извънредно нараснала алчност. Дори за участие в операции без риск за живота им те изискват по 50 хиляди амер. долара за всеки, при това в брой и предварително. Второ. При изпълнението на поставените задачи проявяват жестокост, далеч невинаги оправдана от обстоятелствата, а понякога напълно излизат от рамките на закона.