Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Значи този ден все пак нещо е имало — отбеляза Мамаев.

— Излиза, че е имало — съгласи се Тюрин. — Но какво — не е ясно. Установили са самоличността на загиналите. И четиримата са от ОПГ на Гърка. ОПГ е организирана престъпна групировка.

— Знам какво е ОПГ. По-нататък!

— Разпитали търговците по сергиите. Те съобщили, че двама се въртели край пазарчето, чакали някого. После седнали в нивата и заминали. Повече никой не ги видял.

— Това ли е всичко, което са изровили мурманските ченгета?

— Не. Те предположили, че хората на Гърка е трябвало да пипнат някого. От тези, които били освободени същия ден. Пуснати са седем души. Трима заминали сутринта с автобуса, трима били посрещнати от аверите си с коли, един си тръгнал пеша. Разпратили запитвания. Шестима са стигнали до местожителството си, за седмия нищо не се знае.

— Кой е седмият?

— Ама казвай направо! Какво ме мотаеш през цялото време? — избухна Тюрин с неочаквано раздразнение, което учуди Мамаев. — Седмият е килърът, на когото те бяха поръчали! Калмиков!

— Искаш да кажеш, че тоя Калмиков е избил хората на Гърка? Сам — и четиримата? С пистолети и автомати?

— Изключено е. Ченгетата са проверили. Той е бил пуснат малко след два часа. Купил си е билет на гарата около седем. Касиерката потвърди. После три часа е чакал на перона влак. През цялото време е бил пред очите на хората. От лагера до гарата има двадесет километра. Това са четири часа ходене със скорост пет километра. Дори да допуснем, че би могъл да се справи с четирима въоръжени бандити, не е имал време за останалото. И най-главното — продължи Тюрин. — В Мурманск направо са се шашнали от това. При аутопсията на труповете се е изяснило, че нямат вода в дробовете.

— Какво значи това?

— Те не са се удавили. Вече са били трупове. Преди да се озоват в езерото. Но и това не е най-главното. С двамата в джипа всичко е ясно. И на двамата са им строшени вратовете. Професионално изпълнение. Обаче така и не са успели да изяснят причината за смъртта на другите двама — в нивата. По-точно, установили са я, но не могат да повярват. Остра сърдечна недостатъчност. Казано иначе — инфаркт.

— Инфаркт? — изуми се Мамаев. — Гърка да не е пратил пенсионери?

— Там е номерът, че не. Нормални млади момчета.

— И двамата са получили инфаркт?!

— И двамата. В Мурманск още се чешат по тиквите. Това е засега. Ако излезе нещо ново, веднага ще съобщят. Има ли други заповеди?

— Има. Разположи хората си край блока, където е живял килърът. Знаеш коя е сградата. Нека да наблюдават. Денонощно. Ако се появи, да го проследят. Къде живее, с кого има контакти. И веднага да ми се съобщава. По всяко време.

Тюрин излезе. Оставаше да очаква с какво ще се върне Николай. Той пристигна на другия ден с нощния полет. Мамаев не спеше. От горе, от ложата, той видя как пред входа спря служебната „Волга“ на „Интертръст“, която беше изпратена да посрещне Николай на летището. Мамаев го въведе в кабинета си, взе от барчето бутилка коняк „Хенеси“ и си наля половин чаша. Посочи с ръка:

— На теб?

— Не. Бих пийнал биричка.

— Вземи си от кухнята.

След като се настаниха на креслата в ложата, Мамаев запали цигара и попита:

— Разказвай.

— В Мурманск е пълен бардак. Всички са се изправили на нокти. Гърка се опита да лае срещу теб, че си го прекарал пред братоците…

— Срещу мен? — прекъсна го Мамаев. — Откъде може да знае, че поръчката е от мен?

— Гърка не е тъпанар, Петрович. Изчислил те е без проблеми. За какво лежи Калмиков? Ето ти и отговора. Аз му казах, че той е на пангара. По пълната програма. Мангизите взе, а не свърши работата. Гърка призна, че не е прав. Закле се, че ще намери кой е очистил хората му и ще се разправи конкретно. Ще намери и клиента.

— Знаем колко струват бандитските клетви! — пренебрежително подхвърли Мамаев.

— Не е толкова просто — възрази Николай. — Там си имат свои сметки. Наскоро ченгетата яко са надупили Гърка. Брат му и още двама авери са подследствени в питерския пандиз „Кръстовете“. Трима са обявени за издирване. Ако Гърка преглътне и това, ще го размажат. Собствените му хора. За признат бандит това е, сам разбираш… Така че настроението му е много сериозно.

— Пука ми за неговите настроения. Говори по работата.

Хората на Гърка прочесали всичко наоколо, продължи разказа си Николай. Освен това, което изровили ченгетата, успели да научат още нещо. Три дни край пазарчето пред лагера се мотали двама непознати със старо жигули, мурмански номер. Чакали някого. Единият, дребен, се шматкал из пазара. Другият седял в колата. Някакъв местен човек, който припечелвал там с москвича си, запомнил номера. Кога го Калмиков тръгнал пеша, двамата с бялата „Нива“ поели след него. След известно време тръгнали и двамата с жигулата.