Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Защо са тия подробности?

— Сега ще разбереш. По номера открили в Мурманск собственика на жигулата. Той казал, че е дал колата с пълномощно на някакви московчани. Платили предварително, дали му залог, всичко, както е редът. На петнадесети късно вечерта върнали колата. Колата взел някакъв мъж на име Пастухов. С него имало още трима. Гърка е сигурен, че тези са очистили хората му.

— Сигурен? Защо? — не разбра Мамаев.

— Няма кой друг.

— Ама че логика!

— Не бързай, Петрович — предупреди Николай. — Има и още нещо. По списъците на летището открили тримата: Пастухов, Мухин, Хохлов. Заедно пристигнали, заедно отлетели. Четвъртият най-вероятно си е заминал с влак. Двамата имали пистолети. С редовни разрешителни. Служители на московската частна детективско-охранителна фирма „МХ плюс“. При качването в самолета предали пищовите си, на слизане ги получили. Четирима. Двамата въоръжени. Охранителна фирма. Загряваш ли?

— Има над какво да се помисли — кимна Мамаев.

— Гърка моли да проучиш тия московчани. По всички канали. Спешно. И да му пратиш факс. Той веднага ще се заеме с тях.

— Ще ги проучим — след пауза реши Мамаев. — Гърка ще почака. Първо трябва да се ориентираме сами. Все пак нещо в тая работа…

Той млъкна.

— Какво има? — настръхна Николай.

— Светлината — отвърна Мамаев кой знае защо шепнешком. — В оня прозорец. Свети! Виждаш ли?

— Виждам.

Мамаев се хвърли към телефона и набра мобилния на Тюрин. В слушалката се чу музика, после недоволният глас на началника на службата за сигурност:

— Слушам. Кой е?

— Аз какво ти наредих, мамка му? — изсъска Мамаев в слушалката. — Заповядах ти да се следи денонощно!

— Ти ли си, Петрович? Те следят.

— Спри музиката!

— Не мога. Това е групата на Хун Хуурту. А съм при китайския летец Джао Джа.

— При кого?!

— Това е ресторант на „Лубянка“. Така се казва: „При китайския летец Джао Джа“. Почакай, ще изляза. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че там има някой! В оная стая!

— Защо реши така?

— Там свети! Свети! Ето защо! Къде са твоите кадри?

— Сега ще изясня. Стой на телефона.

— Работник, мамка му! — изпсува Мамаев. — Той бил при китайския летец. Музика слуша! А аз го отвличам!

— Петрович, те са на мястото си — съобщи Тюрин. — Единият е долу във входа, вторият на етажа. Няма външни хора в квартирата. Само живущите там.

— Да влязат и да проверят — заповяда Мамаев.

— Нощ е — опита да възрази Тюрин. — Може би сутринта?

— Никаква сутрин!

— Е, щом настояваш…

— Слушай, Тюрин. Не ми прави услуги, няма нужда — каза Мамаев. — Ако не ти харесва да работиш за мен, кажи. Няма да те задържам. Даже компенсация ще ти дам. И си седи в тая китайска кръчма, ако щеш, денонощно!

— Можеш да ме уволниш без всякакви компенсации, обаче не закачай китайския летец! — неочаквано се озъби Тюрин. — Това е най-стилното място в цяла Москва. Най-стилното. За тези, които разбират, естествено!

— Ти какво, бе? — обърка се Мамаев.

— Нищо! Китайският летец му бил кръчма! За да го оцениш, трябва вкус! Разбира се, ако цял живот си поркал „Солнцедар“, „Шато Марго“ няма да ти хареса!

— Отивай и провери! Веднага! — кресна Мамаев. — Под какъвто щеш предлог! Обаждане в „Бърза помощ“, пожар, спукана тръба. Изпълнявай!

— Отивам — изръмжа Тюрин. — Още ли свети?

— Да! Свети!

И в този момент светлината угасна.

Мамаев вече знаеше какво ще докладва Тюрин: квартирата е проверена, в стаята няма никой. Точно това чу:

— Никой няма, Петрович. Бабичките спят, каналджията е поркан. В стаята има педя прах, никакви следи. И никаква светлина. Да не ти се е привидяло?

— Привидя ми се — раздразнено подхвърли Мамаев. — И на мен ми се привидя, и на Николай! И на двамата ни се е привидяло!

Пастухов, Мухин, Хохлов. И още някой четвърти. Два пистолета. Московска детективско-охранителна фирма.

Появата им край ИТК-6 не би могла да бъде случайна.

Мамаев заповяда на Тюрин да се заеме с тази четворка. Той задейства всичките си връзки, но нищо не научи. Нито един от тях не фигурираше в милиционерските досиета. Частната детективско-охранителна фирма „МХ плюс“ беше официално регистрирана, имаше лиценз за дейност. Името на фирмата беше образувано от първите букви на фамилиите на съсобствениците Мухин и Хохлов. Милицията нямаше никакви претенции към фирмата. Ако се съди по отчетите в данъчната служба, работата на тая „МХ плюс“ не вървеше кой знае колко, доходите им едва стигаха да си плащат наема за офиса в сутерена на една от старите сгради в района на „Неглинка“.