Виктор Левашов - Изчезнал безследно

Когато на човек всичко му е наред, дори президентът му харесва.

Владимир Петрович Мамаев, генерален директор на компанията „Интертръст“ и собственик на банка „Евро Аз“, харесваше президента Елцин. Дори в последния период от неговото управление, когато той не се харесваше на никого. Смееше се от сърце, гледайки по телевизията как пияният като кирка президент дирижираше оркестъра в Берлин. Кефеше се, като гледаше как Елцин обхожда с тежък поглед хората около кръглата маса в Екатерининската зала на Кремъл и ръмжи: „Не седим както трябва.“

Жена му се възмущаваше:

— Той позори Русия!

— Глупачка — добродушно й отвръщаше Мамаев. — Той развлича Русия. Помага ни да се почувстваме умни. Дори на теб.

Жена му се обиждаше и отиваше да гледа телевизия в кухнята.

Харесваше му и президентът Путин.

Жена му го плюеше:

— Кого избраха, а! Врабче, а не президент! Скок-скок! Ами шлиферът му? Само му виж шлифера! Като на колхозник! Агроном, а не президент!

— Добре де, агроном — съгласяваше се Мамаев. — Какво не ти харесват агрономите?

Времето си вървеше, президентът Путин се ошлайфаше, походката му стана по-уверена, речта — по-твърда. Жена му продължаваше да го гледа скептично, но в погледа й вече имаше повече одобрение, отколкото неодобрение. А Мамаев все по-често се улавяше, че президентът го дразни. Не с това, което говори. Не с това, което прави. Не как изглежда. Дразнеше го безпричинно.

И една вечер в началото на септември Мамаев разбра каква е работата. Причина имаше, но тя не беше в президента Путин. Беше в самия него. Незабелязано се бе появило и все повече се усилваше някакво чувство за вътрешен дискомфорт, пренапрегнатост. Нещо го тревожеше. Нещо в живота му не беше както трябва.

Затова не му харесваше и президентът Путин.

Мамаев остави жена си да се оправя с президента и излезе на балкона да изпуши една цигара на чист въздух.

На младини, още в Брежнево време, Владимир Петрович Мамаев излежа пет години по член 153 от НК на РСФСР за частна предприемаческа дейност, довела до „обогатяване в особено големи размери“, и оттогава оценяваше всичко според затворническите и лагерните мерки — хората, политиката, живота изобщо. Имаше тартори, командващи затворите. Имаше приближени до тарторите тарикати. Имаше копеленца-лакеи и изпедерастени боклуци, чието място беше до кофата с лайната. Имаше и безмозъчни отрицатели. И накрая — бачкатори, които безропотно опъваха каиша в работилниците.

Така беше в затвора. Така беше и на свобода. Най-важният тартор седеше в Кремъл, първо генерален секретар, после президент. По-долните баровци, членовете на Политбюро, секретарите на ЦК и областните комитети, сега се наричаха губернатори. Тарикатите им лакействаха в правителството, в армията, в МВР, в съдилищата и прокуратурата. Дисидентстващите отрицатели първо се пропиваха по кухните, подписваха протестни писма, посочвайки фамилиите и адресите си, за да не създават излишна работа на КГБ, и гордо, с чувство за изпълнен дълг гниеха по лагерите. После излязоха по площадите, за кратко се помотаха около властта, но се оказаха некадърни за каквато и да е работа и затова бързо се върнаха по кухните си. Но вече пиеха не хубава водка, а осетински ментета. А бачкаторите продължаваха да опъват каиша както и преди. И във всички времена само от теб зависи дали ще си пробиеш път към хляба и ножа, или ще си останеш при бачкаторите.

Самият Мамаев не стоя дълго при бачкаторите. Пратиха го да излежава присъдата си в Тулска област. Изправително-трудовата колония, където попадна, се ползваше с лоша слава. Началник й беше майор Копитов, звяр и гадина. Който попаднеше при него, можеше да забрави за условно предсрочно освобождаване. При Копитото нямаше условно — предсрочно. Той намираше повод да набута в карцера и най-безропотния затворник. Никой не знаеше защо майор Копитов мрази така затворниците. Но това беше една от малкото колонии, където бандитските босове нямаха власт.

Както и във всички ИТК 3 3 Изправително-трудова колония. — Б.пр. , и тук имаше промишлена зона — дърводелски цех. В него пандизчиите струговаха топчета за счетоводителски сметала, лакираха ги и ги нанизваха на метални пръчици. Всички счетоводства отдавна бяха минали на калкулатори, сметалата се трупаха в складовете, но планът трябваше да се изпълнява, затова го изпълняваха и го преизпълняваха със 102,4%. След като се огледа, Мамаев си издейства прием при началника на лагера и предложи да правят от дървените топченца не сметала, а масажиращи калъфи за седалките на колите, които тъкмо излизаха на мода. Той намекна, че навън са му останали солидни връзки в търговията и няма да има проблем с продажбите. Той не почна да обяснява какво значи това. Копитов веднага разбра всичко.